Р. Салваторе - Градът на мрака

— Чук — сигнализира Дризт на езика на жестовете и посочи към стената.

Дайнин се притисна към камъка и кимна одобрително.

— На петдесет ярда? — попита с ръце той.

— По-малко от сто — потвърди Дризт.

И Дайнин имаше своя магически нагрята пластина. В мрака, простиращ се пред него, той проблесна с нея и даде сигнала за бойна готовност; после се приближи към Дризт и Гуенивар и заедно се отправиха към разклона, към ударите на чука.

Миг по-късно, Дризт видя гномовете свиърфнебли за първи път. На двайсет крачки от него стояха двама пазачи — на височина стигаха до гърдите на мрачните елфи, а кожата им странно наподобяваше камъка — имаше същия релеф и топлинни отблясъци. Очите на гномовете искряха в издайническото червено на инфрачервения спектър. Само един поглед към тях напомни на Дризт и Дайнин, че лукавите гномове се чувстваха в Подземния мрак толкова у дома си, колкото и мрачните елфи и двамата братя побързаха да се скрият зад една скала в тунела.

Първият син на До’Урден даде знак на следващия мрачен войн от редиците на отряда, той пък предаде сигнала на този до него и така, докато цялата бойна група бе предупредена. После Дайнин се сниши и надзърна от скалата. Зад двамата пазачи, тунелът продължаваше още трийсет фута, правеше лек наклон и свършваше в огромна каменна ниша. Мрачният елф не можеше да види ясно този участък, но топлината от работата, която кипеше там и от струпаните гномове, се бе разпростряла в целия коридор.

Дайнин отново направи знак на другарите си. После се обърна към Дризт:

— Стойте тук с котката — нареди той и се спусна към разклона, за да обсъди плановете за действие с другите водачи.

Масой, който стоеше няколко редици по-назад, видя първия син на До’Урден и се почуди дали пред очите му не се разкрива идеалната възможност да убие Дризт. Ако войнът се окажеше съвсем сам начело на патрула, дали нямаше да успее да го порази тайно с някоя мълния? Възможността, ако въобще бе съществувала такава, бързо се изпари, когато останалите наобиколиха магьосника. Дайнин скоро се върна от последните групи и се запъти към своя брат.

— Нишата има много изходи — обърна се той към Дризт на езика на жестовете. — Другите патрули заемат позициите си и обграждат гномовете.

— Не можем ли да преговаряме със свиърфнеблите? — почти несъзнателно попита вторият син.

Младежът познаваше изражението, което се изписа по лицето на брат му — знаеше, че е късно да поправя грешката си.

— Да ги оставим да си тръгнат, без бой? — Дайнин сграбчи Дризт за неговия пиуафуи и го придърпа близо, много близо до ужасния си поглед. — Ще забравя, че си ме питал подобна глупост — прошепна той, пусна го и с това приключи въпроса. — Ти ще сложиш началото на битката — продължи той на езика на жестовете. — Когато видиш сигнала от крайните редици, призови кълбо от мрак в коридора и притичай покрай пазачите. Намери водача на гномовете — в него е ключът за силата на камъка.

Дризт не разбра каква е тази сила, за която говореше Дайнин, но инструкциите му изглеждаха прости и някак самоубийствени.

— Вземи котката, ако поиска да тръгне с теб — продължи първият син на До’Урден. — Целият патрул ще ви последва и много скоро ще присъедини към вас. Другите групи ще използват различни проходи.

Гуенивар се притисна в Дризт — беше готова да го последва в битката. Когато Дайнин го остави сам, начело на отрядите, младежът прегърна пантерата, за да намери утеха. Няколко секунди по-късно дойде сигналът за нападение. Дризт го видя и не можа да повярва на очите си. Нима мрачните елфи бяха заели позициите си толкова бързо?!

Той надникна отново зад скалата и погледна към стражата на свиърфнеблите, които продължаваха тихото си бдение, без да усещат какво става наоколо. Мрачният войн извади ятаганите си и погали за късмет Гуенивар; после, с помощта на вродената магическа сила на своята раса, спусна кълбо от мрак в коридора.

Из тунелите се вдигна тревога и Дризт побърза да се гмурне в тъмнината покрай невидимите пазачи и да се претърколи от другата страна на своето заклинание, само на два големи разкрача от малката ниша. Той видя няколко гнома, които се щураха наоколо в опити да подготвят отбраната си. От страничните тунели долетяха звуците на разразила се битка и малко от свиърфнеблите обърнаха внимание на Дризт.

Един гном замахна към рамото му. Мрачният войн вдигна ятаган, за да блокира удара и остана изненадан от силата на дребното същество. И все пак, Дризт можеше да убие нападателя с другото си острие, но прекалено много съмнения и спомени влияеха на постъпките му. Той вдигна крак, изрита гнома в корема и запрати малкото създание на земята.