Р. Салваторе - Градът на мрака

— Дайнин скоро трябва да се върне — отбеляза Ризен, настоящият патрон на семейството — и да ни съобщи дали моментът за нападение е подходящ.

— Ще тръгнем преди светлината на Нарбондел да е обявила настъпването на утрото — троснато му отвърна Бриса с тънкия си, но остър като бръснач глас.

Тя се обърна с лукава усмивка към майка си — търсеше одобрение за това, че бе поставила мъжа на мястото му.

— Тази нощ ще родя — обясни Малис на неспокойния си съпруг. — Ще нападнем без значение какви новини ни носи Дайнин.

— Ще бъде момче — разочаровано изохка Бриса, — третият син на дома До’Урден.

— Ще бъде принесено в жертва на Лот — добави Закнафейн — предишният патрон на дома, който сега заемаше знатен пост — Повелител на меча.

Изглежда мисълта за жертвоприношението допадаше на изкусния боец, както и на застаналия до него Налфейн — най-големият син в семейството, който не се нуждаеше от друга конкуренция освен тази на Дайнин в рамките на дома.

— Според обичая — засия Бриса и очите й проблеснаха в червена светлина. — За да спомогне за победата ни!

Ризен се размърда притеснено.

— Матрона Малис — осмели се да каже той, — знаете усложненията, които могат да настъпят при раждането. Болката няма ли да промени намеренията ви…

— Как смееш да се съмняваш в матроната-майка? — извика Бриса и посегна към дръжката на камшика във форма на змийска глава, удобно пристегнат и навит около колана й.

Малис протегна ръка и спря дъщеря си; после се обърна към Ризен:

— Ти си гледай сраженията — каза му тя. — И остави жените на този дом да се погрижат за най-важните неща в битката.

Ризен отново запристъпя на едно място и сведе глава.

Дайнин спря до магически изкованата ограда, която свързваше крепостта, обграждаща дома До’Урден, изградена в самата западна стена на града, с двете малки сталагмитени кули. Тя бе изработена от елмаз — най-твърдия метал на земята — и в нея бяха резбовани стотици паяци, размахващи оръжия, всеки от тях инкрустиран с магически смъртоносни защитни символи. Много елфи завиждаха за могъщата порта на дома До’Урден, но скоро след като бе видял невероятните постройки в гората на гъбите, Дайнин остана много разочарован при вида на собствения си дом. Дворът му се стори някак обикновен и в известен смисъл пуст, както и самата къща в стената, с изключение на забележителната тераса от митрал и елмаз, разположена на втория етаж до входа-арка, ползващ се от знатната част на фамилията. Парапетът на този балкон съдържаше хиляди резби, всичките част от едно-единствено произведение на изкуството.

Домът До’Урден, за разлика от повечето домове в Мензоберанзан, не се издигаше свободно между група от сталактити и сталагмити. Основната част от него бе разположена в една пещера и макар това да го правеше неоспоримо защитен и сигурен, на Дайнин му се прииска семейството му да се отличаваше с малко повече великолепие.

Един развълнуван войник изтича да отвори портата за завръщането на втория син. Дайнин профуча край него без дори да го поздрави и прекоси двора със съзнанието за стотиците любопитни погледи, падащи върху него. И войниците, и робите знаеха, че мисията на Дайнин бе свързана с предстоящата битка.

Нямаше стълби, които да водят към сребърната тераса на втория етаж на дома До’Урден. Това също бе предпазна мярка, с цел да разграничи водачите на фамилията от робите и простолюдието. Знатните мрачни елфи не се нуждаеха от стъпала — те владееха силата на левитацията — друга проява на техните вродени магически способности. Без много да натоварва мисълта си Дайнин се понесе нагоре във въздуха и се приземи право на терасата. Забърза през входа-арка и надолу по централния коридор на къщата, мъгляво осветен в нюансите на вълшебни огньове, които позволяваха да се вижда в нормалния светлинен спектър, но не бяха прекалено ярки, за да възпрепятстват употребата на инфрачервено зрение. Богато украсената месингова врата в дъното на коридора беше тази, чийто праг трябваше да прекрачи вторият син и той спря пред нея, за да нагоди отново очите си към инфрачервения спектър. За разлика от коридора в стаята зад вратата нямаше светлинен източник. Това бе залата за аудиенции на върховните жрици и преддверие към големия параклис на дома До’Урден. Стаите на жриците, в съгласие с мрачните повели на Кралицата на Паяците, не бяха място, където можеше да има светлина.

Когато се почувства готов, Дайнин блъсна силно вратата, без да се поколебае избута двете ужасени пазителки и дръзко продължи напред, за да се срещне с майка си. И трите дъщери на семейството присвиха очи от злоба при вида на своя наперен и превзет брат. „Да влезе без разрешение!“ — знаеше, че си мислят той. Сякаш него щяха да принесат в жертва тази нощ!