Р. Салваторе - Градът на мрака

Цялото семейство втренчи поглед в него, в раните му. Младият войн искаше да говорят за Закнафейн, но знаеше, че това ще му струва доста неприятности, а и не само на него — и на баща му, ако бе още жив. Може би предстоящият разговор щеше да му подскаже нещо.

— Бил ли си се? — попита Малис.

— Знаете кой е Безликият, нали? — попита вторият син.

— Учител от Академията — отвърна Дайнин. — От Сорсъри. Често го наемахме.

— В миналото ни беше от полза — добави матроната, — но вярвам, че вече няма да е. Той е Хюнет — Гелруус Хюнет.

— Не — отрече Дризт. — Някога може би е бил Гелруус, но сега името му е… беше Алтън ДеВир.

— Връзката! — изрева Дайнин, проумял изведнъж причината за войната. — Гелруус трябваше да убие Алтън ДеВир в нощта, в която унищожихме дома ДеВир!

— Оказва се, че Алтън е бил по-силен — разсъждаваше матроната; всичко бе започнало да й се изяснява. — Матрона СиНафей Хюнет го е приела в семейството си, използвала го е за своя собствена полза — обясни тя на останалите, после се обърна към Дризт: — Ти би ли се с него?

— Мъртъв е — отвърна вторият син.

Матрона Малис се закикоти от удоволствие.

— Един магьосник по-малко — отбеляза Бриса и върна камшика в колана си.

— Два — поправи я младежът, а в гласа му не се усещаше хвалба — Дризт не се гордееше с постъпката си. — Масой Хюнет също е мъртъв.

— Синко! — изкрещя матроната. — Ти ни донесе много успехи в тази война! — тя погледна към семейството си, заразявайки всички освен Дризт със своето въодушевление. — Домът Хюнет може да се откаже от нападението като разбере в какво неизгодно положение се намира. Но ние няма да ги оставим да се отърват безнаказано! Ще ги унищожим още днес и ще станем Осмият дом на Мензоберанзан! Да треперят враговете на Даермон Н’а’шезбаернон! Трябва веднага да предприемем нещо, семейство мое — размишляваше Малис и доволно потъркваше ръце. — Не можем да чакаме да ни нападнат. Ние трябва да атакуваме! Алтън ДеВир е мъртъв; доказателството, което ни уличаваше, което оправдаваше тази война, вече го няма. Управляващият съвет със сигурност е знаел за намеренията на Хюнет и сега, когато двамата им магьосници са мъртви и няма как да ни изненадат, матрона СиНафей ще предприеме бързи действия, за да спре войната.

Докато всички одобряваха плановете на матрона Малис и се присъединяваха към нея, ръката на Дризт несъзнателно се пъхна в кесийката на Закнафейн.

— Къде е Зак? — прекъсна ги със силен глас вторият син, настоявайки за отговор.

Изведнъж в стаята настъпи тишина — всички замлъкнаха толкова бързо, колкото се бе вдигнала врявата.

— Това не те засяга, синко — отвърна му Малис, без да се гневи от безочието на младежа. — Сега ти си Повелителят на меча на дома До’Урден. Лот ти е простила обидата, която си й нанесъл. Върху плещите ти вече не тежат престъпления. Отново можеш да се отдадеш на професията си, да се стремиш към нови върхове!

Думите й се забиха като ятаган в сърцето на Дризт.

— Ти си го убила — прошепна ужасната истина той, не можеше да я държи в себе си.

Изведнъж лицето на матроната почервеня от ярост.

— Ти го уби! — изкрещя на сина си тя. — Някой трябваше да плати за наглите ти постъпки пред Кралицата на Паяците!

Вторият син на До’Урден онемя.

— Но ти си жив — продължи Малис и се отпусна спокойна на трона си, — както и детето от светлите елфи!

Младият войн не беше единственият в стаята, който ахна от изненада.

— Да, научихме за измамата — подсмихна се матроната. — Кралицата на Паяците знае всичко! Тя пожела възмездие!

— И вие сте жертвали Закнафейн? — прошепна Дризт, като едва изговаряше думите. — Дали сте го на тази проклета Кралица?

— Трябва да внимаваш как говориш за Лот — предупреди го майка му. — И забрави за Закнафейн. Вече не те засяга. Гледай собствения си живот, синко. Предлага ти се влиятелен пост, който ще ти донесе чест и слава!

В този момент Дризт наистина се интересуваше само от себе си — предлагаше му се живот, изпълнен с битки и убийства на мрачни елфи.

— Нямаш други възможности — добави матроната, наясно с противоречието в душата на нейния син. — Ще пощадя живота ти. В замяна ще правиш каквото аз ти наредя, както навремето правеше Закнафейн!

— Спазила си обещанието си — саркастично й се тросна младият войн.

— Да спазих го! — запротестира Малис. — Закнафейн сам пожела да умре на олтара, за твое добро!

Думите й нараниха Дризт, но само за миг. Той нямаше да позволи вината за смъртта на Закнафейн да бъде стоварена върху плещите му! Беше постъпил по единствения възможен начин — на Повърхността срещу светлите елфи и тук в злия Мензоберанзан.