Р. Салваторе - Градът на мрака

— Умолявам те, не убивай момчето.

— Съчувствие? — замисли се матроната. — Дризт не е станал мрачен войн. А ти, нима си загубил бойния си дух?

— Стар съм, Малис.

— Матрона Малис! — поправи го Бриса, но Зак я изгледа така студено, че тя веднага свали змийския си камшик без дори да го е използвала.

— И ще се състаря още повече, ако Дризт загине.

— Не желая това — съгласи се матроната, но Закнафейн не повярва на лъжата й — елфката не се интересуваше от Дризт; не се интересуваше от нищо, освен от това как да си върне благоволението на Кралицата на Паяците. — Не виждам друг изход. Дризт е разгневил Лот и ние трябва да спечелим благоразположението й, преди да е започнала войната.

Повелителят на меча започна да проумява. Тази среща въобще не засягаше Дризт.

— Убий мен вместо момчето.

Малис се престори на много изненадана, ала не успя да скрие ехидната усмивка от лицето си. Ето какво бе целяла от самото начало.

— Ти си войн и си се доказал — запротестира тя. — Стойността ти, както сам каза преди малко, не бива да бъде подценявана. Ако те принеса в жертва на Лот, това ще я задоволи, но каква загуба ще е твоята смърт за дома ни, каква празнина ще остане след нея?

— Празнина, която Дризт ще запълни — отвърна Закнафейн, макар че тайно се надяваше младият До’Урден да не прилича толкова на баща си и да намери някакъв изход от всичко, от пъклените планове на матрона Малис.

— Сигурен ли си?

— Той ми е абсолютно равен в битка — увери я Зак. — Ще порасне, ще стане още по-силен и ще надмине всичко, което е постигнал Закнафейн.

— Наистина ли ще сториш това за него? — подигравателно се ухили матроната.

— Знаеш, че да.

— Винаги си бил глупав — добави върховната жрица.

— За твой ужас — смело продължи Зак, — знаеш, че Дризт би сторил същото за мен.

— Той е млад — измърка Малис. — Ще се научи.

— Както ти научи мен ли?

Победоносната усмивка на мрачната елфка се превърна в мрачна физиономия.

— Предупреждавам те, Закнафейн — изрева тя с цялата мощ на злобната си ярост. — Ако направиш нещо, за да провалиш церемонията по задоволяването на Кралицата на Паяците, ако решиш да ме разгневиш за последен път в края на мизерния си живот, ще дам Дризт на Бриса. Тя и ужасните й играчки ще измъчват твоя син, докато той сам се предаде на Лот!

Без да трепне, Повелителят на меча задържа главата си изправена.

— Аз ти предложих душата си, Малис. Забавлявай се, докато можеш. В края, Закнафейн ще намери покой, а матрона Малис До’Урден ще се изправи пред война!

Няколко думи сложиха край на мига, в който тя тържествуваше. Трепереща от гняв, матроната успя само да прошепне:

— Отведете го!

Зак не се съпротивлява, когато Мая и Виерна го завързаха за паякообразния олтар в параклиса на дома До’Урден. През повечето време той наблюдаваше Виерна и съчувствието, обгърнало тишината на очите й. Тя също можеше да стане като него, но дори и да бе имал надежда на времето, отдавна бе погребана от безмилостните проповеди в слава на Кралицата на Паяците.

— Тъжна си — каза й Закнафейн.

Виерна възвърна твърдостта си и силно затегна едно от въжетата около баща си, за да му причини болка.

— Жалко — отвърна тя, — домът До’Урден заплаща твърде висока цена за глупавата постъпка на Дризт. Щях да се радвам да ви видя двамата заедно в битка.

— Домът Хюнет нямаше да се радва — отвърна Зак и й намигна. — Не плачи, дъще моя.

Виерна му удари силен шамар.

— Да вървиш в гроба заедно с лъжите ти!

— Отричай го колкото искаш, Виерна — беше единственото, което мрачният елф пожела да каже.

Двете върховни жрици се отдръпнаха от олтара. Виерна се опита да прикрие навъсеното си изражение, а Мая се изкикоти весело, когато Бриса и матрона Малис влязоха в параклиса. Матроната-майка беше облякла най-красивите си церемониални одежди — черни, наподобяващи паяжина, прилепнала по тялото й и същевременно плаващи по него. Бриса носеше свещеното ковчеже.

Закнафейн не им обърна никакво внимание, когато подеха ритуалния напев в прослава на Кралицата на Паяците, с който споделяха надеждите си, че тя ще ги възнагради със своето благоволение. Мрачният елф се надяваше на друго в този момент.

— Победи ги всичките — прошепна той. — Само не оцелявай, както аз оцелявах, синко. Живей! Бъди верен на себе си и на сърцето си!

Огънят в казаните сякаш оживя. Стаята се озари от блясък. Зак усети горещината; знаеше, че порталът към мрачното измерение е отворен.