Р. Салваторе - Градът на мрака

— Масой изчакваше — отвърна Дризт. — Той не направи нищо, докато не започнах да побеждавам. Тогава прицели мълнията си колкото в мен, толкова и в земния дух. Струва ми се, че се е надявал да убие и двама ни.

— Дома Хюнет — прошепна матроната.

— Петия дом — отбеляза Бриса. — Под управлението на матрона СиНафей.

— Значи това е врагът — промълви Малис.

— Може и да не е — обади се Дайнин, който не спираше да се чуди защо не бе тръгнал сам на онова нападение.

Опровергаването на теорията на матрона Малис можеше да му навлече само още неприятности. Докато първият син обмисляше доводите си, тя се бе подразнила доста от неговото мълчание.

— Обясни! — нареди тя.

— Масой Хюнет беше ядосан, че не го включиха в отряда, когато трябваше да излезем на Повърхността. Оставихме го в Мензоберанзан, за да чака победоносното ни завръщане — Дайнин погледна към своя брат. — Масой винаги е завиждал на Дризт и на неговите успехи, независимо как ги е постигнал. Много мрачни елфи завиждат на Дризт и биха се радвали да го видят мъртъв.

Дризт се размърда от притеснение на мястото си. Последното изречение на първия син беше открита заплаха и бе отправена към него. Младежът погледна към Закнафейн и забеляза самодоволната му усмивка.

— Сигурен ли си в думите си? — обърна се Малис към Дризт и прекъсна мислите му.

— Има и една котка — прекъсна ги Дайнин. — Вълшебната пантера на Масой, която винаги се върти около брат ми, а не около магьосника.

— Гуенивар е начело на патрула заедно с мен — запротестира Дризт. — Ти така нареди.

— И Хюнет се дразни от това — сопна се първият син.

Може би затова си заповядал котката да е с мен — помисли си Дризт, но реши да запази подозренията за себе си. Дали се заблуждаваше, че вижда предателство в тази случайност? Дали наистина светът, в който живееше, бе пропит с такива безмълвни интриги и подмолни битки за власт?

— Сигурен ли си в думите си? — повтори въпроса си Малис и отново изтръгна Дризт от вцепенението му.

— Масой Хюнет се опита да ме убие — потвърди той. — Не знам какво го е накарало, но в намерението му не се съмнявам!

— Значи е домът Хюнет — заяви Бриса. — Могъщ съперник са.

— Трябва да ги проучим — каза матроната. — Бързо, пратете шпионите! Аз ще разбера броя на войниците им, магьосниците и най-вече на жриците.

— А, ако грешим — отново я прекъсна Дайнин. — Ако домът Хюнет не ни готви война…

— Не грешим! — изкрещя Малис.

— Йоклолата каза, че един от нас знае кои са враговете ни. И всичко, с което разполагаме са думите на Дризт.

— Освен, ако не криеш нещо — изръмжа матроната към първия си син.

Заплахата й беше толкова студена и злокобна, че Дайнин пребледня от ужас. Той поклати отрицателно глава и се отпусна на стола си — нямаше какво повече да добави към разговора.

— Пригответе ритуала — нареди Малис на Бриса. — Да разберем с каква част от благоразположението на Лот се ползва матрона СиНафей.

Подготовката бе започнала — всички се разтичаха като обезумели, една след друга следваха заповедите на матроната в добре планиран, отбранителен ред, а Дризт не можеше да повярва на очите си. И не прецизната военна подготовка удивяваше младия До’Урден — той не можеше да очаква от семейството си да реагира по-друг начин. Смаяха го нетърпеливите, горящи от желание, очи на всеки мрачен елф в залата.

Огънят в казана избълва кълба дим и съществото отново се изправи зад Малис, провесвайки ужасните си пипала през раменете на матроната-майка.

— Безсрамници! — изсъска йоклолата. — Пак ли имате наглостта да ме викате?

Върховните жрици уплашени се огледаха наоколо. Знаеха, че този път могъщото създание не си играеше с тях; прислужницата наистина беше много ядосана.

— Домът До’Урден си спечели благоволението на Кралицата на Паяците. Да, това е така — отговори създанието на още незададените им въпроси. — Но това не може да разсее обидата, която наскоро нанесохте на Лот. Матрона Малис До’Урден, не си мисли, че всичко ти е простено!

Колко нищожна и уязвима се почувства Малис! Силата й бледнееше пред лицето на гнева на това същество — личната прислужница на Лот.

— Обида? — събра смелост и прошепна матроната. — Как сме посрамили Кралицата на Паяците? С какво?

Смехът на йоклолата изригна в кълбо от пламъци, паяци се разлетяха навсякъде, но върховните жрици не помръднаха от местата си. Те приеха огъня и пълзящите гадини като изкупление за част от прегрешенията си.