Р. Салваторе - Изгнание

— Страхуваш ли се? — иронично попита Малис.

Дайнин кимна.

— Страхувам се, че отново ще ви разочаровам, матрона — майко, защото там в тунелите, които Дризт нарича свой дом, той е много по-силен от мен. Страхувам се, че не мога да го победя.

— Мога да приема страха на един мъж — отбеляза студено Малис. Дайнин прие обидата стоически, без да каже нищо в своя защита. — Но ти си върховна жрица на Лот! — Матроната закрещя на Бриса. — Един изгнаник, един мъж, не може да е по-силен от теб и от могъществото, дадено ти от Кралицата на Паяците!

— Вслушайте се в думите на Дайнин, драга матрона — майко — отвърна Бриса.

— Но Лот е с теб! — изкрещя Ши’неин.

— Дризт е отвъд нейната власт — тросна й се Бриса. — Страхувам се, че Дайнин казва истината и тя е еднаква за всички ни. Не можем да хванем Дризт извън границите на Мензоберанзан. Дивата пустош на Подземния мрак — това е неговият дом, в който ние сме просто странници.

— Тогава какво ще правим? — промърмори Мая.

Малис се облегна на трона си и хвана брадичката си в ръка. Беше се опитала да сплаши Дайнин, но той продължаваше да твърди, че не би тръгнал след Дризт. Бриса, която бе амбициозна, влиятелна и се ползваше с благоволението на Лот, за разлика от другите членове на дома До’Урден, се бе завърнала без любимия си камшик и без пръстите на едната си ръка.

— Джарлаксъл и неговата банда? — предложи Виерна, видяла затруднението на майка си. — Бреган Д’а-ерте ни служат добре от години.

— Водачът на наемниците не би се съгласил — отвърна Малис. Преди години беше положила доста усилия да го убеди, но без успех. — Всеки от членовете на Бреган Д’аерте изпълнява решенията на Джарлаксъл, а всичките ни съкровища няма да стигнат, за да го убедим. Предполагам, че предводителят на тези наемници се намира под строгото командване на матрона Баенре. Дризт е само наш проблем и Кралицата на Паяците пожела да го премахнем.

— Ако ми наредите да замина, ще го сторя — проговори Дайнин. — Страхувам се само, че ще ви разочаровам, матрона — майко. Не се плаша от ятаганите на Дризт, нито от самата смърт, стига да ви бъда от полза — първият син отгатна по мрачното настроение на майка си, че тя няма никакво намерение да го праща обратно по следите на Дризт и реши, че ще е мъдро от негова страна да покаже малко великодушие, което нямаше да му коства нищо.

— Благодаря ти, синко — усмихна се Малис. Дайнин едва удържа смеха си, когато видя учудените погледи на сестрите си, втренчени в него. — А сега ни остави — продължи снизходително матроната, лишавайки сина си от удоволствието на мига. — Имаме задачи, които не влизат в работата на един мъж.

Дайнин се поклони ниско и пристъпи към вратата. Сестрите му станаха свидетелки на това колко бързо Малис успя да скърши гордата му осанка.

— Ще запомня думите ти — каза тя закачливо, наслаждавайки се на могъществото си и на безмълвното одобрение на всички присъстващи. Дайнин спря с ръка на дръжката на вратата. — Някой ден ще ми докажеш верността си, не се притеснявай.

Мрачният елф излетя от стаята, а петте върховни жрици се разсмяха.

Легнал на пода, Ризен се намираше в доста опасна и неловка ситуация. Малис бе отпратила Дайнин с думите, че мъжете нямат право да присъстват във фоайето. Но от друга страна, матроната не му бе разрешила да стане. Патронът се подпря на ръце и крака, готов да скочи на секундата.

— Ти още ли си тук? — изкрещя тя и Ризен се стрелна към вратата. — Стой! — извика отново тя, а думите и бяха пропити с магическа сила.

Ризен спря изведнъж, неспособен да се противопостави на заклинанието й.

— Да съм ти разрешила да ставаш?! — изкрещя зад гърба му тя.

— Но… — опита се да възрази патронът.

— Отведете го! — заповяда Малис на Мая и Виерна. Двете жрици се завтекоха начаса и грубо задържаха мрачния елф.

— Затворете го в тъмницата — нареди Малис, — но не го убивайте. Ще ни е нужен по-късно.

Двете сестри задърпаха навън треперещия патрон, а той дори не се възпротиви.

— Имаш план — обърна се Ши’неин към Малис. Като СиНафей — матроната — майка на дома Хюнет — новата дъщеря на До’Урден се бе научила да извлича полза от всяка ситуация. Тя познаваше добре задълженията на една матрона и бързо схвана, че избликът на ярост към Ризен, който не бе сторил нищо лошо, беше по-скоро добре обмислено поведение, отколкото истински гняв.

— Съгласна съм с преценката ти — каза матроната на най-голямата си дъщеря. — Не можем да хванем Дризт.