Р. Салваторе - Обсадата на мрака

— Откъде разбра, че не съм намислила онова, за което намекнах там вътре? — сопна се тя.

— Защото се уважаваш твърде много, за да го сториш — отвърна елфът, без да се колебае.

Това бе съвършеният отговор, точно думите, които младата жена искаше да чуе в този момент, и тя не настоя повече.

— Сигурна ли си, че ще успееш да го победиш? — повтори Дризт сериозно — Кати-Бри си я биваше, а и с всеки нов урок ставаше все по-добра, ала Берктгар беше огромен и невероятно силен.

— Той е пиян — успокои го момичето. — Освен това е бавен, също като Уолфгар, преди да му покажеш как трябва да се бие.

Сините й очи, дълбоки и вълнуващи като небето призори, заискриха.

— Точно както показа и на мен! — добави тя.

Дризт я докосна по рамото, сякаш искаше да й вдъхне от своята сила — вече бе разбрал, че за нея предстоящата битка е не по-малко важна, отколкото за Берктгар. В този миг вождът изскочи от Хенгорот, а пияните варвари се скупчиха край вратата, с блеснали от похотливо оживление очи.

— Да го надвия ще бъде много по-лесно, отколкото да измисля как да запазя достойнството му пред неговите поданици — прошепна Кати-Бри на приятеля си.

Дризт кимна и отново я потупа по рамото, после заобиколи Берктгар отдалече и се запъти към Хенгорот. Младата жена бе поела нещата в свои ръце и той я уважаваше достатъчно, за да я остави сама да довърши започнатото.

Скиталецът влезе в залата с каменно изражение на лицето и решително спусна парчето кожа, което служеше за врата. Последното, което видя, бе как Кати-Бри и Берктгар (колко много приличаше огромният варварин на Уолфгар в този момент!) се отдалечават по брулената от вятъра уличка.

Гледка, която никак не му хареса.

Май не си особено изненадан — подхвърли Кати-Бри, докато надяваше предпазна калъфка върху финото острие на меча си.

Внезапно, макар и само за миг, усети как я обзема силно разочарование, дори гняв, който не разбираше.

— Нито за миг не повярвах, че ме доведе тук заради онова, за което намекна преди малко — нехайно отвърна Берктгар. — Макар че, ако беше…

— Затваряй си устата! — рязко го прекъсна тя.

Лицето на вожда се изопна — не бе свикнал да му говорят по този начин, особено пък някаква си жена:

— Ние в Заселническа твърдина не покриваме остриетата на оръжията, когато се бием — пренебрежително рече той.

Кати-Бри издържа погледа му и спокойно свали предпазителя от меча. Заля я вълна на въодушевление и тя отново, както преди малко, се почуди какво й става, но после реши, че Берктгар трябва да я бе ядосал повече, отколкото й се щеше да си признае.

В това време варваринът, който се бе отдалечил замалко, се върна със самодоволна усмивка на устните и ножница, препасана на гърба. Над дясното му рамо стърчеше дръжка на меч, чийто ефес (както младата жена с трепет забеляза) бе дълъг почти колкото острието на нейното оръжие; върхът на канията пък се подаваше зад лявото му бедро и почти опираше земята.

Кати-Бри гледаше с чувство, доста наподобяващо страхопочитание, как Берктгар тържествено издърпва меча си. В какво се бе забъркала този път! Ножницата бе срязана на върха и подплатена с дебела кожа, така че гигантското оръжие да се вади по-лесно.

А то наистина беше гигантско! Извитото острие беше дълго повече от метър и вместо най-обикновен хоризонтален ръб в основата на дръжката, имаше още един, на около двадесетина сантиметра над първия, изработен от закалена стомана.

Берктгар вдигна меча над главата си и започна да описва големи кръгове. Разнесе се заплашително свистене, железните мускули на десницата му се изопнаха до краен предел. После опря върха му в земята и се облегна на дръжката, която стигаше някъде до раменете на почти двуметровото му тяло.

— Смяташ да се биеш с това или да колиш крави? — насмешливо подхвърли Кати-Бри, опитвайки се да посмачка самочувствието му.

— Все още имаш възможност да избереш другия начин — спокойно отвърна вождът.

Без да губи време в повече приказки, тя вдигна своя меч и зае отбранителна позиция.

Противникът й се изсмя подигравателно и също приклекна, ала миг по-късно отново се изправи и я погледна смутено:

— Не мога да го направя — обясни той. — Ако те докосна дори с върха на оръжието, ще разбия не само твоя череп, но и сърцето на крал Бруенор!

Кати-Бри се хвърли към него с протегната напред ръка и го одраска по рамото.

Берктгар сведе очи към срязаната си дреха, после отново спря поглед върху нея, без да помръдне.