Р. Салваторе - Потайно острие

— Давайте! — рече той и простена, когато тежестта на каруцата легна отгоре му. — Оправяйте проклетото му нещо!

Уолфгар измъкна колелото от ръцете на търговеца, изправи го и след като го намести, отстъпи назад, вдигна Щитозъб с две ръце и с един добре премерен удар го застопори здраво. Бруенор изпъшка, когато тежестта, лежаща на плещите му, се размести и Уолфгар побърза да повдигне каруцата с няколко сантиметра, достатъчно, за да може джуджето да се измъкне изпод нея. Камлейн внимателно огледа свършеното от двамата и кимна, доволно усмихнат.

— Защо не помислите за смяна на професията, добри ми Бруенор и ти, могъщи варварино? — засмя се той. — Какво ще кажете за поправка на каруци?

— Подобаващо поприще за джуджешки крал! — „съгласи се“ Дризт, който междувременно се бе приближил заедно с Риджис и Кати-Бри. — Защо не оставиш трона, приятелю, и не се заловиш да оправяш каруците на придирчивите търговци от Долината!

При тези думи всички избухнаха във весел смях, с изключение на Уолфгар, който изглеждаше така, сякаш изобщо не е там, и на Риджис, който все още се вайкаше за окаляните си ботуши.

— Далеч сте от Десетте града — отбеляза Камлейн, — а на запад няма нищо. Да не би отново да напускате Долината на мразовития вятър?

— За кратко — отвърна Дризт. — Имаме работа на юг.

— Лускан?

— Отвъд Лускан — обясни елфът. — Но по всичко личи, че все пак ще минем оттам.

Камлейн засия и посегна към кесията, която висеше на пояса му. Дризт обаче го спря — идеята на търговеца да им плати беше абсурдна.

— Ама разбира се! — притесни се Камлейн, припомняйки си, че Бруенор Бойния чук бе крал, който притежаваше състояние, многократно по-голямо от всичко, което един обикновен търговец някога можеше да се надява да спечели. — Ще ми се да имаше начин да ви се отплатим за помощта. Или още по-добре — да ви убедим да ни придружите до Лускан. Вярно е, че съм наел превъзходни стражи — при тези думи търговецът кимна към двамата мъже, — ала Долината на мразовития вятър си остава опасно място и няколко меча — или бойни чукове, или брадви — в повече никога не са излишни.

Дризт погледна приятелите си и като не видя възражения, кимна:

— Значи решено — ще пътуваме с вас.

— Много ли бързате? — поинтересува се търговецът. — След цялото това влачене из калта хората ми са уморени. Надявахме се да поправим колелото и след това да си потърсим място за лагеруване, нищо че до мръкване остават още два-три часа.

И този път елфът погледна приятелите си и отново не видя някой да недоволства. Въпреки че искаха възможно най-скоро да отнесат Креншинибон на Кадърли, не бързаха чак толкова. Недалеч от мястото Дризт откри една сравнително висока скала, където се разположиха да нощуват. Камлейн предложи на новите си спътници питателна яхния от еленско месо и докато похапваха, си бъбреха за това-онова. Говореха най-вече търговците и двамата стражи — предимно за трудностите на живота в Бремен през зимата, както и за първия улов от ценната едрокоста пъстърва, рибата, от чиито кости се правеха изделията, които Камлейн продаваше. Дризт и останалите слушаха учтиво, но без особен интерес, ала Риджис, който някога бе живял край Маер Дуалдон и бе прекарал години, изработвайки резбовани предмети, помоли Камлейн да му покаже стоката си и се зае да я разглежда най-задълбочено, изучавайки и най-малката подробност.

— Мислиш ли, че великаните ще ни безпокоят тази нощ? — тихичко се обърна Кати-Бри към Дризт, когато двамата се отдалечиха малко от огъня.

— Онзи, който се е натъкнал на следите от каруцата, се беше отправил обратно към планината — поклати глава елфът. — Най-вероятно само е проверявал пътя. Опасявах се, че после може да е тръгнал след търговците, но пък се оказа, че те не са стигнали много далеч и понеже досега не сме видели и помен от друго чудовище, не вярвам, че ще си имаме неприятности.

— Това не означава, че същото се отнася и за следващата кола, която мине оттук — отвърна Кати-Бри.

Дризт кимна в знак на съгласие и се усмихна многозначително, без да откъсва поглед от лицето й… поглед, който изведнъж стана неизмеримо мек. Откакто Уолфгар се бе завърнал, между двамата се бе появило съвсем осезаемо напрежение. През шестте години на отсъствието на варварина, приятелството между елфа и младата жена се бе задълбочило дотам, че малко го делеше от това да се превърне в истинска любов. Ала ето че Уолфгар, който преди мнимата си смърт, беше сгоден за Кати-Бри, отново бе сред тях и всичко ставаше много по-сложно.