Р. Салваторе - Саблено море

Той погледна назад, за да види фаталния удар.

Истински доволен за първи път от дълги години насам, Уолфгар се усмихна.

Силни викове на изненада нейде над главата й накараха Кати-Бри да се престраши да излезе от прикритието си.

Огромната пантера се носеше право към редиците на лъконосците и макар в тялото й да се забиваха стрела след стрела, тя нито забави крачка, нито се отклони от пътя си. Кати-Бри начаса се възползва от положението и изпрати стрела в главата на един от мъжете, после стори същото с другиго.

Прицели се за трети изстрел, ала нарочно се забави, тъй като в този миг Гуенивар се вряза в групата мъже и ги разпръсна. Един от тях опита да се изкатери нагоре по склона, ала тежка черна лапа го перна през крака и го смъкна обратно.

Друг от стрелците скочи през ръба и се затъркаля, предпочитайки да падне пред това да свърши в ноктите на страховитата пантера. Отчаяно се мъчеше да овладее падането си и най-сетне успя, спирайки върху една скална площадка.

Право пред погледа на Кати-Бри.

Поне смъртта му беше бърза.

Ударът на Шийла Крий щеше да го довърши, в това нямаше никакво съмнение. Мечът й се спусна към сигурната си цел.

Ала така и не я достигна, тъй като в този миг около кръста на Шийла се обвиха два крака, а във врата й се забиха две остри ками.

Опитната жена рязко се наведе напред, така че нападателят й се преметна над нея и тупна от другата й страна.

— Морик, ти, подло псе! — ревна тя, когато видя лусканеца да се претъркулва през глава и да застава до Уолфгар, стиснал окървавените си ками.

Шийла отстъпи назад с препъване, черпейки надежда от появата на още неколцина от своите бойци в тунела.

— Убийте ги и двамата! — кресна тя и потъна обратно в могилата.

— Също като в доброто старо време, а? — подхвърли Морик.

Прекалено слисан, Уолфгар, който вече се бе заел да отбива атаките на людоеда, само поклати глава.

— Също като в доброто старо време, нали? — повтори Морик и се нахвърли върху двама пирати.

— Тогава рядко печелехме битките си — напомни му Уолфгар и беше напълно прав — дори с неочакваната поява на Морик съвсем не можеше да се каже, че съотношението на силите се е изравнило.

Ятаганите на Дризт описваха светкавични кръгове и отбиваха всички удари на елфа с маската, като в същото време постепенно променяха ъгъла си и от отбранителни ставаха все по-нападателни, принуждавайки елфа да отстъпва назад.

— Много добре — поздрави елфът своя противник и с лекота прескочи краката на падналия Блуг.

— Таиш такава ненавист към мен, а аз дори не знам името ти — отбеляза Дризт.

Елфът се разсмя.

— Наричат ме Ле’лоринел. Това е единственото име, от което се нуждаеш.

Дризт поклати глава, без да сваля поглед от тези пламнали очи, които му бяха така познати.

После Ле’лоринел се хвърли напред и схватката продължи с удвоена ярост.

Мечът му се стрелна към главата на Дризт и той вдигна ятаган, за да го отбие. В отговор Ле’лоринел провря меча си под извитото острие на своя противник и замахна с камата, която държеше в лявата си ръка. Превъзходно изпълнено движение.

Ала Дризт беше по-добър. Вместо да се опита да спре камата с другия ятаган, той се претърколи надясно и замахна с оръжието си, отбивайки меча на Ле’лоринел, принуждавайки го да промени позицията си, а с това — и движението на камата.

Миг по-късно вторият му ятаган описа широка дъга и се спусна към Ле’лоринел…

… само за да отскочи от тялото му. Със същия успех Дризт би могъл да се опита да прониже някой камък.

Той се хвърли настрани, гледайки изпитателно противника си, по чието лице плъзна широка усмивка. Мрачният елф и преди бе виждал тази магия и сега веднага я разпозна. Нима непознатият, освен войн, бе и магьосник?

Дризт прескочи окървавеното тяло на Блуг и отстъпи към огнището.

Без да престава да се усмихва ехидно, Ле’лоринел вдигна ръка и прошепна нещо, което Дризт не можа да чуе. От пръстена изригна струя светлина и движенията на Ле’лоринел изведнъж станаха още по-бързи, допълнително ускорени от новата магия.

О, да, елфът бе отлично подготвен.

Риджис пусна Щитозъб върху горящите цепеници, след това допълзя до ръба на комина, обърна се с главата напред и като се улови за ръба, изскочи навън. Докато прецапваше колкото се може по-бързо през огъня, си помисли какъв късмет има, че носи дебели, зимни ботуши, а не е бос, както обикновено.