Р. Салваторе - Слугата на отломъка

Ентрери, който слушаше внимателно, поклати глава, сигурен, че е разбрал някоя дума погрешно.

Кимуриел понечи да отговори, ала от устата му излязоха само няколко нечленоразделни звука и той най-накрая отстъпи, въздъхвайки примирено.

— Грижи се добре за Бреган Д’аерте — предупреди го Джарлаксъл. — Един ден ще се върна, за да управляваме заедно, и очаквам да открия отряд от войници също толкова силен, колкото онзи, чиято власт ти отстъпвам днес.

И като се обърна към тримата войници, добави:

— Служете му доблестно.

— Ако някога се върнеш, няма да ме откриеш в Калимпорт — рече Кимуриел. — Нито където и да било на Повърхността. Напускаме това отвратително място, Джарлаксъл, и си отиваме у дома, обратно в пещерите, където е нашето място.

Джарлаксъл кимна, кимнаха и тримата войници.

— Ами ти? — попита псионистът.

Джарлаксъл сви рамене и се усмихна:

— Няма как да знам къде най-много искам да отида, когато още не съм бил навсякъде.

И този път Кимуриел нямаше какво да каже и просто се взря в някогашния си господар. Накрая кимна и с едно щракване на пръсти отвори междупространствен портал. Миг по-късно и той, и тримата войници си бяха отишли.

— Защо? — попита Ентрери и се приближи до Джарлаксъл.

— Защо? — повтори наемникът.

— Можеше да се върнеш заедно с тях — поясни убиецът. — Макар че аз нямаше да дойда. Вместо това ти реши да останеш, отказа се от властта над войниците си. Защо избра да се откажеш от всичко това и да останеш тук, заедно с мен?

Джарлаксъл помисли малко, после, използвайки съвсем същите думи, които палачът бе изрекъл преди време, заяви през смях:

— Може би ненавиждам Мрачните дори повече, отколкото мразя хората.

В този миг и най-слабият повей на вятъра можеше да събори Ентрери. Дори не искаше да научава откъде Джарлаксъл бе разбрал.

Джарлаксъл и Ентрери се скитаха в продължение на дни, преди да открият едно селце, чиито жители бяха чували за Дризт До’Урден и бяха склонни да изтърпят присъствието на самозванеца Джарлаксъл.

В невзрачната, разнебитена селска пивница, Артемис Ентрери видя обява, която му се стори донякъде обещаваща.

— Ловци на глави? — изненада се Джарлаксъл, когато палачът му я показа.

Наемникът се бе разположил край една маса в ъгъла, с гръб към стената и чаша вино пред себе си.

— Призив от пазителите на справедливостта за ловци на глави?

— Призив от някого — поправи го Ентрери и седна насреща му. — Дали крайният резултат ще бъде постигане на справедливост или не, няма особено значение.

— Нима? — попита Джарлаксъл и се подсмихна лукаво. — А какво спечели, като помогна на Даника да излезе от тунелите?

— Спечелих си един враг по-малко — гласеше леденият отговор на прагматичния убиец. — В лицето на могъщия свещеник.

— А може би има и друга причина — рече Джарлаксъл. — Може би просто не си могъл да я оставиш да умре сама в мрака.

Палачът сви рамене, сякаш това нямаше никакво значение.

— Колцина от жертвите на Артемис Ентрери биха останали изненадани? — не искаше да отстъпи Джарлаксъл.

— Колцина от жертвите на Артемис Ентрери не са си го заслужавали? — отвърна убиецът.

Да, разбра наемникът, това бе оправданието за един живот, прекаран в сенките. До известна степен Джарлаксъл, който бе оцелял сред сенки, по-мрачни отколкото Ентрери някога бе виждал, не можеше да не му даде право. Пък и имаше доста неща, които елфът не знаеше за него. Въпреки всичко, в неочакваното преминаване на убиеца на страната на справедливостта имаше нещо странно и доста любопитно.

— Артемис Състрадателния? — не можа да се сдържи Джарлаксъл.

Ентрери остана напълно неподвижен в продължение на един дълъг миг, после кимна.

— Може би — отговори той. — Може би, ако продължиш да бръщолевиш глупости, ще се смиля над теб и ще те убия бързо и безболезнено. А може би — не.

Джарлаксъл избухна в смях, както на думите му, така и на абсурдността на цялата ситуация и на новия живот, който го очакваше. Познаваше Ентрери достатъчно добре, за да приеме заплахата му напълно сериозно, ала от друга страна му имаше доверие като на роден брат.

Разбира се, Джарлаксъл Баенре, трети син на матрона Баенре, принесен в жертва на Лолт от майка си и своето семейство, не бе толкова глупав, че да има доверие на родния си брат.

R. A. Salvatore

Servant of the Shard, 2000

Издание:

Робърт А. Салваторе. Слугата на отломъка