Р. Салваторе - Пътят на Патриарха

Магьосникът се изправи, огледа се наляво, после надясно и накрая се обърна, за да погледне зад себе си към огледалото на стената в другия край на стаята.

— Надничаме непоканени, а? — каза той с носовия си дрезгав глас. — Без съмнение с надежда да мернем Габриела? — добави с доволно кикотене.

Гарет само поклати глава и се зачуди защо толкова красива жена като Габриела се бе съгласила да се ожени за стария чудак.

— О, знам ти номерата! — обвини го Емелин и размаха кокалест пръст към Гарет, разкривайки жълтите си зъби в усмивка.

— Игра, която ти без съмнение си овладял до съвършенство — отвърна му Гарет сухо, — поради което държа завеса върху моето огледало.

Усмивката на магьосника изчезна.

— Никога не си обичал да споделяш, Гарет.

Лейди Кристин издаде присъствието си зад краля, като прочисти гърлото си звучно. Естествено това само накара Емелин да се разсмее още по-силно.

— Търсех теб, приятелю, макар лейди Габриела със сигурност да е по-приятна гледка — отвърна Гарет.

— Тя е в Хелиогабалус, търси съставки и отвари.

— Жалко тогава, защото имам покана.

— Да видим как оказваш почести на мрачния елф? — попита Емелин. — Ба!

Гарет прие коментара с кимване. Знаеше, естествено, че Емелин е чул за сутрешната церемония. Със сигурност мълвата се беше разнесла из Долината на Кървав камък.

— Кейн и Келедон пристигнаха в Кървав камък — обясни Гарет. — Мисля, че това е добра възможност за стари приятели да похапнат и пийнат заедно и да си припомнят минали приключения.

Емелин понечи да отговори, явно отрицателно, но се спря и задъвка устната си. Миг по-късно стана от стола си и се изправи срещу Гарет.

— И без това мога да направя твърде малко преди да се върне Габриела — каза той.

Огледалото се изпълни с пушек.

Същото се случи и със стаята и Гарет и Кристин извикаха и отскочиха назад.

Димът се разсея и разкри кашлящия Емелин, който размахваше ръце, за да разкара пушека.

— Преди никога не… създаваше такива пламъци — обясни Емелин насред кашлицата. Най-накрая се изправи и изглади робите си. Погледна последователно към празните погледи на Гарет и Кристин, после се обърна към Гарет. — Кога ще ядем?

— Надявах се, че преди да хапнем ще успееш да доведеш Олвен — обясни Гарет.

— Олвен?

— Дукът на Соравия — поясни Кристин и Емелин я стрелна с поглед.

— Как можем да открием къде е? — попита Емелин. — В последно време никога не е в близост до шестте замъка на Кинбрейс. Все е навън и скита.

— Можем да погледнем — отвърна Гарет.

Той отстъпи настрани и размаха ръка обратно към предсказващото огледало.

— Иде реч за повече от хапване? — попита Емелин.

— Чул ли си за събитията във Вааса?

— Чух, че смяташ да окажеш почести на мрачен елф и че очевидно имаме бъдещ рицар.

— На север от Палишчук се появи творение на Зенги — обясни Гарет.

— Напоследък стават все по-чести. Имаше една кула в покрайнините на Хелиогабалус…

— Мариаброн Скиталеца загина зад стените на тази, за която говоря.

Това изненада Емелин.

— Твърди се, че била копие на замъка Опасни — намеси се лейди Кристин. — Жива и пълна с гаргойли. Командвана от драколич.

Очите на Емелин, сиви като робите му, се разшириха при тези думи.

— И този мрачен елф и останалите са победили заплахата?

Гарет кимна.

— Но конструкцията все още стои.

— И ти искаш да отида на север и да видя какво мога да открия — отбеляза Емелин.

— Това изглежда разумно.

— А Олвен? — попита Емелин, но преди Гарет и Кристин да успеят да отговорят, старият магьосник ахна и вдигна ръка. — Ах, Мариаброн! Не бях взел под внимание любовта на Олвен към него.

— Да го открием? — подкани го Гарет и отново посочи към огледалото.

Емелин кимна и пристъпи напред.

Никой във Фаерун не беше по-добър в подготвяне на празненства от Кристин Драконоубиец. Тя беше дъщерята на барон Трант, предишният владетел на региона, известен като Долината на Кървав камък, който включваше и едноименното село. Израснала във времената на Зенги, в благородната фамилия, която контролираше единствения проход между Вааса и Дамара, Кристин беше станала свидетелка на десетки пиршества, подготвени за сановници, дошли на посещение както от херцогствата и баронствата на Дамара, така и от двора на Зенги. В годините преди да започне откритата война, голяма част от лицемерието, което бе направило Дамара уязвима за имперските идеи на Зенги, се бе проявило тук, в Кървав камък, на масата на барон Трант.