Р. Салваторе - Пътят на Патриарха

— Значи Гарет е отправил призив към Тайна песен обърна се към Дугалд Кейн. — Това е добре.

— Нима това не е причината, която те доведе тук? — попита Дугалд, защото и Кейн като Келедон беше част от разузнавателната мрежа на Кървав камък, известна като Тайна песен, а монахът беше главният й агент във Вааса.

Кейн поклати отрицателно глава.

— Нямаше официален призив към мен, не. Сметнах, че е благоразумно.

Вратите се отвориха още по-широко и двойката премина през прага. Всички разговори в стаята спряха.

На красивото лице на крал Гарет разцъфна широка усмивка. Появата на Дугалд, естествено, бе очаквана, но пристигането на Кейн очевидно бе приятна изненада.

Красивата лейди Кристин също се усмихна, макар както обикновено да остана по-сдържана от емоционалния си съпруг.

Келедон поднесе към Кейн дясната си ръка, с вдървени пръсти и палец право нагоре. Задържа я така за момент, после я обърна така, че палецът да докосне сърцето му, поздравът на Тайна песен.

Кейн отвърна с кимване и пристъпи напред до Дугалд, за да остане пред подиума, на който бяха троновете на Гарет и Кристин. Веднага забеляза умората в сините очи на Гарет. Мъжът изглеждаше в отлична форма — за четиридесетте си години. Носеше черна туника без ръкави, а оголените му мускулести ръце не показваха и следа от слабост. Косата му все още беше по-скоро черна отколкото сива, макар тук-таме да бе прошарена. Челюстта му бе все така строга и сурова.

Но очите…

Синьото все още показваше младежкия устрем, но Кейн надникна отвъд блясъка към нарасналата тежест зад клепачите на Гарет и лекото обезцветяване на кожата около очите му. Тежестта на управлението на кралството се беше настанила на силните му рамене и го изтощаваше, независимо от характера му и от любовта, с която го обсипваха почти всички в Дамара.

Това бяха последствията от водачеството. Върху всеки човек. Нямаше как да се избегне това тегло.

Дворцовият етикет повеляваше крал Гарет да заговори пръв и официално да поздрави най-новите си гости, но Келедон Кирни застана между гостите и кралските особи.

— А-а-а мрачен елф! — измърмори, размахвайки невярващо ръце. — Със сигурност това е причината за посещението на магистър Кейн в двореца… изненадата му — не, учудването, — че правите подобно нещо.

Гарет въздъхна и отправи печален поглед към Кейн.

Вниманието на магьосника обаче, бе отвлечено от сбърчения нос на генерал Данауей, който се взираше в него с явно отвращение. Монахът, облечен в мръсни дрипи, естествено беше свикнал с подобни изражения и те изобщо не го притесняваха.

Въпреки това срещна очите на мъжа с непоколебим поглед, толкова смущаващ, че Данауей всъщност отстъпи крачка назад.

— Т-р-р-рябва да тръгвам, кралю мой — запелтечи Данауей и се поклони многократно.

— Разбира се — отвърна Гарет. — Свободен си.

Данауей моментално тръгна към изхода, сбърчвайки отново носа си, докато преминаваше покрай невъзмутимия Кейн.

Но широко усмихнатият Дугалд не беше толкова милостив. Той постави ръка на лакътя на мъжа, за да го спре и да го накара да се обърне, после му прошепна — достатъчно силно, че да чуят всички:

— Той може да мушне ръка в гърдите ти, да изтръгне сърцето ти и да го държи все още туптящо пред невярващите ти очи, после да го върне обратно, преди тялото ти дори да усети липсата. — Завърши с преувеличено намигване и смутеният Данауей залитна и почти падна на земята.

Изхвърча напред толкова бързо, че залитна и ако стражите не бяха отворили бързо белите порти, без съмнение щеше да се стовари върху тях с главата напред.

— Дугалд… — изрече предупредително Кристин.

— О, той трябва да знае — отвърна дебелият отец и се разсмя.

Същото стори и Келедон. Гарет скоро се присъедини и дори Кристин не можа да сдържи кикота си. Кейн обаче не показа почти никакви емоции.

В залата останаха само петимата приятели и преструвките и протоколът не можаха да устоят на връзката, създадена от съвместните им преживявания.

— Мрачен елф? — попита Кейн, когато хихикането замря.

— Данауей говори с уважение за него и приятеля — му — отвърна Гарет.

— Данауей гледа на това като на източник на слава за работата му на Стената — вметна Келедон. — И като на смекчаване на големите загуби, понесени при пътуването, организирано от него до копието на замъка Опасни.

— Не е било кой знае какво копие щом тези нехранимайковци са го победили толкова лесно — присмя се Дугалд.