Саймън Грийн - Хоук и Фишер

— Някой от вас видя ли нещо? — попита Хоук. — Някой чу ли нещо?

— Само виковете й — каза Столкър. — Знаех си, че не трябваше да й позволяваме да отива, но всички помислихме, че ще бъде в безопасност с лорд и лейди Хайтауър.

— Вие я оставихте сама — каза Доримънт. Той вдигна бавно глава и погледна лорд Хайтауър. — Тя се страхуваше, а вие изчезнахте и я оставихте сама в тъмнината. Негодник такъв.

Той се нахвърли на Хайтауър и двамата паднаха тежко на пода. Доримънт го заудря диво с юмруци и после го сграбчи за гърлото. Лорд Родерик се давеше и задушаваше, мъчейки се да разкъса хватката на Доримънт. Хоук тръгна към тях и в този момент Хайтауър събра сили и отхвърли от себе си Доримънт. Той полетя назад и се блъсна в срещуположната стена. Хоук и Фишър го уловиха, преди да успее да се нахвърли отново на Хайтауър.

— Достатъчно! — извика Хоук. — Зная как се чувствате, но това е достатъчно.

Доримънт се разплака. Цялото му тяло се тресеше от силата на безутешните ридания. Фишър го потупа по рамото, но той дори не усети това.

Хоук поклати бавно глава. „Каква бъркотия…“

Хайтауър се изправи на крака подпомогнат от съпругата си и предпазливо опипа гушата си.

— Е? — каза високо той. — Няма ли да го арестувате. Той ме нападна. Имам свидетели.

— Млъкнете! — сряза го Хоук. — Той само ме изпревари с няколко секунди. — Хоук се обърна с гръб към Хайтауър и се огледа. — Чакайте малко. Къде е Катрин?

Всички се огледаха, но тя не се виждаше никъде.

Гонт се намръщи.

— Тя беше с нас в салона, когато чухме виковете. Мислех, че идва след нас — каза той.

Дъхът на Хоук секна. Той се извърна и затича надолу по стълбите, следван по петите от Фишър. Премина по коридора, отвори с ритник вратата на салона и после, едва прекрачил прага, внезапно спря. Катрин Блекстоун седеше на стола си до празната камина, точно както я бе видял за последен път. Само че сега дълбоко в нея бе забит нож, с дръжка стърчаща между гърдите й. Предницата на роклята й бе напоена с кръв. Главата й бе отпусната напред, а облещените й очи не виждаха нищо, абсолютно нищо.

Хоук огледа разгневен наоколо, но нямаше следа от никакъв нападател. Фишър пристъпи напред и се наведе над Катрин. Тя потърси бързо наличието на пулс, а после погледна назад към Хоук и поклати глава. Хоук тихо изруга. Отвън в коридора се чу тропотене на крака и Хоук бързо се обърна с лице към вратата.

— Достатъчно сте близо! — извика силно той. — Останете, където сте.

Гонт и гостите му се стъписаха и спряха на място, когато видяха готовата за удар проблясваща стоманена брадва в ръцете на Хоук.

— Какво има? — попита Гонт. — Какво се е случило?

— Катрин Блекстоун е мъртва — отвърна Хоук. — Убита. Искам всички в колона по един да влезете бавно в салона, държейки ръцете си така, че да мога да ги виждам.

— На кого, по дяволите, мислите, че говорите… — започна лейди Елейн.

— Млъкнете и се движете — каза Хоук.

Лейди Елейн схвана суровото, решително изражение на лицето му и направи, както й бе казано. Останалите я последваха в салона, държейки се на възможно най-голямо разстояние от Хоук и неговата брадва. Хоук бавно отстъпваше назад, докато те влизаха в салона един по един. Последва шепот изпълнен със страх, когато видяха тялото на Катрин.

— Тя не може да е била убита — каза Хайтауър със слаб глас. — Просто не е възможно.

— Правилно ли е това? — попита Фишър.

— Да предположа ли, че тя също се е самоубила?

— Но как би могъл убиецът да слезе от площадката, без никой да го види? — попита Гонт.

— Никой не мина по стълбите покрай нас, а няма никакъв друг път за слизане. Катрин беше съвсем добре, когато ние всички изтичахме навън от салона, за да разберем причината за виковете на Визидж.

— Въпреки това, тя продължава да е мъртва — каза Хоук.

— Може би се е самоубила — предположи внезапно Столкър. — И нейният съпруг, и нейният любовник, и двамата бяха убити…

— Не — възрази решително Доримънт. — Катрин не беше такъв човек. Тя беше боец. Винаги е била. Щом веднъж преодоля шока от смъртта на Едуард, всичко, за което би могла да мисли е било отмъщение. Тя вече бе започнала да работи върху това, как би могъл да бъде убит Уилям… — Той се прекъсна. Изглеждаше малко смутен. Сложи ръка на челото си и леко се олюля. — Разрешавате ли да седна капитане. Чувствам се малко… разстроен.

— Добре — каза Хоук. — Всеки да си намери стол и да седне, но дръжте ръцете си така, че да се виждат. Сър Столкър поставете меча си на пода до краката и не го докосвайте, докато не ви кажа.