Саймън Грийн - Хоук и Фишер

— Това ли е всичко? — попита Столкър. — Аз наистина не разполагам с нищо друго, което бих желал да кажа.

— Да — отвърна Хоук, заставайки отново нащрек. — Мисля, че съм свършил, засега. Нямам повече никакви въпроси.

— Вие може да нямате — намеси се лорд Хайтауър, — но аз имам.

Той се огледа наоколо.

— Тук има двама души, които не са разпитвани под действието на магията за говорене на истината. Не намира ли никой от вас за подозрително, че тези убийства започнаха едва след като Хоук и Фишър престъпиха прага на тази къща?

— О, хайде, хайде — каза Фишър.

— Чакайте малко — включи се Доримънт.

— Всички ние знаем, че Уилям имаше врагове. Какъв по-добър начин да се доберат до него от този, чрез самите телохранители, от които се очаква да го защитават? Кой би ги заподозрял?

— Това е смешно! — извика Хоук.

— Наистина ли? — попита Визидж. — Ние всички трябваше да отговаряме под действието на тази магия. Защо не и вие?

— Много добре — каза Фишър. — Аз не съм убила Блекстоун и Боуман. Хоук, ти ли ги уби?

— Не — отвърна Хоук. — Не съм.

Последва дълго мълчание.

— Е, това бе безполезно използване на една добра магия за говорене на истината — заключи Столкър.

— Правилно. Ние не сме по-близо до откриване на убиеца, отколкото бяхме в началото — добави Доримънт.

— Загубата не беше пълна — възрази Хоук.

— Сега поне знаем как е умрял Блекстоун.

— И знаем още, че убиецът не е един от нас — допълни Визидж.

— В тази къща няма никой друг — напомни Гонт. — Не би могло да има. Убиецът е един от нас.

— Вие чухте отговорите — каза Хоук. — Всеки един тук отказа да е бил убиеца.

Гонт смръщи недоволно вежди.

— Може би не сте формулирали правилно въпросите — предположи той.

— Хващаме се за сламката — измърмори лорд Хайтауър.

— Ако убиецът не е някой от нас, тогава той трябва да се крие някъде в къщата — отбеляза Доримънт. — Това е единственото обяснение!

— Тук няма никой друг! — сопна се Фишър.

— Хоук и аз прегледахме всяка стая и не остана скрито място, което да не сме проверили. Тук няма никой друг, освен нас.

— Точно така — каза Гонт. — Моите защити са поставени и са сигурни. Никой не би могъл да влезе, без аз да разбера това и не би могъл да се движи из къщата, без да задейства дузина магии за безопасност. Тук не може да има никой друг!

— Добре, тогава може би магията за говорене на истината е несъвършена — каза Хоук. — Това е единственият друг отговор, който виждам.

— Нямам навика да правя несъвършени магии — възрази хладно Гонт. — Моята магия за говорене на истината беше ефективна, докато траеше.

Фишър го погледна бързо.

— Докато траеше ли? — попита тя. — Имате предвид, че вече не действа? Мислех, че имаме на разположение двадесет и пет минути.

— Колкото е по-голям броя на включените хора, толкова по-голямо е напрежението върху магията. Вече не действа. — Гонт сви рамене.

— Можете ли да направите друга? — попита Доримънт.

— Разбира се, че мога — отвърна Гонт. — Но едва след най-малко още двадесет и четири часа.

— Страхотно — каза Хоук. — Просто страхотно.

— Добре — каза Столкър. — Какво ще правим сега?

— Има едно място, което не сме прегледали така щателно, както останалите — каза внезапно Фишър. — Кухнята.

— Ти сама видя — напомни й Хоук, свивайки рамене. — Никъде в нея нямаше скришно място.

— Мисля, че все пак, трябва да я проверим. Просто за да сме сигурни.

Хоук погледна Гонт, който сви рамене. После въздъхна и се изправи на крака.

— Добре, Фишър, нека и хвърлим още един поглед.

Тя кимна и се изправи. Хоук огледа гостите.

— Всички други останете тук. Това е заповед. Не искам никой да напуска това помещение, докато не се върнем. Ела, Фишър.

Те излязоха в коридора, затваряйки след себе си вратата към салона. Гонт и гостите му седяха мълчаливо, потънали в собствените си мисли. След известно време Визидж се размърда неспокойно на стола си и внезапно се изправи на крака.

— Аз наистина мисля, че трябва да стоим тук — каза Гонт. — Би било по-безопасно.

— Трябва да отида до тоалетната — съобщи спокойно Визидж, изчервявайки се. — Не, не мога да чакам.

— Мисля, че не трябва да отиваш сама — каза Доримънт.

— Съвсем правилно — подкрепи го лорд Хайтауър. После се обърна към жена си. — Защо да не се качим горе с нея? Така да се каже, просто да й правим компания.

— Разбира се — отвърна лейди Елейн. — Ти нямаш нищо против, нали скъпа?

Визидж се усмихна и поклати глава.