Саймън Грийн - Хоук и Фишер

— Но е вярна — каза Гонт. — Всяка дума в нея. Магията за говорене на истината е все още в сила.

— Значи Уилям се е самоубил — обади се Доримънт.

— Не мисля така — възрази Хоук. — Разбирам как това ви изглежда на вас Катрин, но аз продължавам да вярвам, че вашият съпруг е бил убит. Разбирате ли, винената чаша е изчезнала мистериозно от стаята на Блекстоун.

— Виното не беше отровено — отбеляза Гонт. — Аз го проверих. Дори сам го опитах.

— Все пак, чашата е била важна — каза упорито Хоук, — иначе нямаше да бъде взета. Но, към този въпрос можем да се върнем по-късно. Катрин, има ли още нещо относно смъртта на съпруга ви, което да не сте ни казала? Нещо друго, което да сте скрила от нас?

— Не. Няма нищо друго. Аз не съм убила съпруга си, а не съм убила и Едуард.

Хоук помисли малко и после се обърна, за да погледне Визидж.

— Вие ли убихте Блекстоун и Боуман?

— Не — отвърна спокойно магьосницата. — Уилям беше вече мъртъв, когато го открих. И не зная нищо за случилото се с Едуард. Въпреки че…

— Да?

Визидж се намръщи.

— На площадката имаше странна миризма…

Хоук почака, но тя не каза нищо повече. Той се обърна към лорд Хайтауър:

— Милорд…

— Възразявам срещу целия начин на процедиране.

— Просто отговаряйте на въпросите Милорд. Вие ли убихте Блекстоун и Боуман?

— Не — отрече лорд Родерик. — Не съм.

Хоук го погледна замислено. Не можеше да измисли никакви по-специфични въпроси, които да зададе на лорд Хайтауър, а имаше силното чувство, че каквито и отговори да получеше, щяха да бъдат толкова безполезни, колкото лорда искаше да ги направи. Хоук въздъхна мълчаливо. Можеше да почувства, че лорд Хайтауър е напрегнат, относно нещо — това се виждаше ясно върху лицето му и от поведението му — но за момента не можеше да направи нищо по този въпрос. Ако приложеше натиск, но не откриеше нещо, с което да оправдае своите действия… Той се обърна към лейди Хайтауър.

— Миледи, вие ли убихте Блекстоун и Боуман?

— Не.

Хоук я погледна за момент, но нейният спокоен поглед и здраво стиснатите устни даваха ясно да се разбере, че и с нея нямаше да стигне до никъде. Той смръщи вежди. По едно време магията за говорене на истината му се струваше толкова добра идея. Хоук се обърна към Столкър.

— Сър Столкър, вие ли убихте Блекстоун и Боуман?

— Не.

Хоук се облегна назад на стола си и се намръщи замислено. Беше попитал всеки директно и всеки бе отказал да е убиецът. Това беше невъзможно. Един от тях сигурно лъжеше. Но тъй като магията за говорене на истината все още беше в сила, те не биха могли да лъжат. Той мислеше усилено. Отново пропускаше нещо. Можеше да го почувства.

— Сър Столкър…

— Да, капитан Хоук.

— Който и да е убиецът, той трябва да познава много добре тази къща, за да може да се движи из нея така свободно, както го прави. По-рано днес Гонт ми каза, че сте бил много настоятелен в опитите си да я купите. Вероятно можете да ни кажете, защо тя е така важна за вас.

Столкър се поколеба.

— Мога да ви уверя, че моите основания нямат нищо общо с убийството на Блекстоун и Боуман.

— Сър Столкър, моля отговорете на въпроса.

— Това беше моя дом — отвърна спокойно Столкър. — Аз съм роден тук.

Всички го зяпнаха учудено. Доримънт се окопити пръв.

— Искате да кажете, че вие всъщност сте един ДеФерие ли? Мислех, че те, всичките, са мъртви!

— Те са мъртви — потвърди Столкър. — Сега аз съм последният. И предпочитам да ползвам името, което сам съм избрал за себе си. Избягах от къщи, когато бях на четиринадесет години. Моето семейство се беше покварило и аз повече не можех да понасям това. Но тази къща продължава да е мой дом и аз я искам.

Хоук мислеше трескаво. Той и Фишър живееха в Хейвън само от няколко години, но бе чувал за рода ДеФерие. Всеки беше чувал. Всички от това семейство бяха надменни и злонамерени, сексуално перверзни и всецяло отдадени на черна магия от най-долен вид. Бе необходимо много време, за да се докаже нещо срещу тях. В края на краищата, те бяха една стара солидна фамилия с приятели във висшите среди. Но започнаха да изчезват деца. Накрая охраната успя да проникне със сила в къщата на ДеФерие и онова, което намери там шокира дори най-суровите й служители. Трима ДеФерие бяха обесени за убийство, а още двама бяха разкъсани на парчета на улицата, докато се опитваха да избягат. Всички останали умряха в затвора по един или по друг начин. И тази бе фамилията дала на света легендарния Адам Столкър — герой и отмъстител за злините.