Саймън Грийн - Хоук и Фишер

Столкър изучава Хоук внимателно един момент, а после кимна и последва инструкциите му. Фишър наблюдава, без да мигне, докато Столкър седна на един стол и постави меча на пода до краката си, и едва тогава свали своя меч. Столкър дори не погледна в нейна посока. Скоро всички, с изключение на Хоук и Фишър, си намериха стол за сядане. Двамата телохранители стояха от двете страни на Катрин Блекстоун.

— Добре — каза Хоук. — Позволете ми да видя, дали съм разбрал всичко правилно. Лорд и лейди Хайтауър бяха горе на площадката с Визидж. Столкър, Гонт, Доримънт и Катрин бяха тук, долу в салона. Лейди Елейн е влязла в банята, лорд Хайтауър е влязъл в спалнята си, а Визидж е била оставена сама на площадката. Малко след това, тя е била нападната и убита. Фишър и аз чухме виковете й точно когато излизахме от кухнята. Ние изтичахме нагоре по стълбите, за да намерим Визидж вече мъртва, а нейният нападател изчезнал. Лорд и лейди Хайтауър излязоха на площадката, за да видят какво се е случило, а тези в салона излизат тичешком в коридора. Докато те са напускали салона или малко след това, Катрин е била смъртоносно пронизана.

— Трябва да сме пропуснали нещо — каза Фишър. — Изложени по този начин, двете убийства не биха могли да се случат. Това просто не е възможно.

— Това трябва да е възможно! — Хоук стисна гневно дръжката на брадвата. — Не мога да повярвам. Четири души са убити в къща пълна със свидетели и никой нищо не е видял!

Той огледа свирепо Гонт и гостите му и после се обърна с отвращение, за да погледне Катрин. Свъси леко вежди. Отначало бе помислил, че тя може да е била намушкана някъде другаде, а после върната обратно и стоварена на стола й, но докато предната част на роклята й бе напоена с кръв, никъде другаде не можеха да се видят кървави петна. Така че убиецът трябва да я е намушкал не повече от няколко секунди, след като останалите са напуснали салона… Хоук се замисли. Това беше възможно. Всеки така се е стремял да разбере какво се е случило на площадката, че не е забелязал как някой се е промъкнал в салона. Но как, дявол да го вземе, убиецът е слязъл от площадката в коридора? Хоук тръсна глава и се наведе над Катрин, за да разгледа по-отблизо камата, която я бе убила.

Дръжката стърчеше неприлично между гърдите й. Хоук отбеляза, че ударът е бил нанесен професионално — точно под гръдната кост и право в сърцето. Самата дръжка беше стандартна, метална, обвита с кожа, неотличаваща се по нищо от хилядите други като нея. Хоук се изправи и неохотно се върна обратно при Гонт и неговите гости.

— Някой от вас трябва да е видял нещо, дори да не сте го оценили. Някой от вас не е ли чул или видял нещо необикновено, без значение колко глупаво или банално може да прозвучи то?

Настъпи дълго мълчание, докато всички се споглеждаха, и после Столкър се размърда.

— Това може да не е важно — каза бавно той, — но горе, на площадката, бих могъл да се закълна, че усетих миризмата на нещо.

— Вие сте усетил някаква миризма? — попита Хоук. — На какво приличаше тя?

— Не зная. Това бе някаква мускусна животинска миризма.

— По-рано днес Визидж каза, че е усетила някаква миризма непосредствено след смъртта на Боуман, но не беше сигурна за произхода й. — Фишър кимна бавно.

— Аз също не съм сигурен — каза Столкър. — Но тя определено беше от някакъв вид животно…

— Подобно на вълк ли? — попита внезапно Хоук.

Столкър го погледна и кимна мрачно.

— Да, подобно на вълк.

— Това е смешно — намеси се Гонт. — В Хейвън няма никакви вълци. И, в края на краищата, как би могъл един вълк да влезе в къщата ми преминавайки през всички мои защити?

— Съвсем просто — отвърна Хоук. — Вие сте го поканил вътре.

— О, боже мой — прошепна лейди Елейн. — Някакъв върколак…

— Да — каза Хоук. — Такъв, който може да си променя формата. Сега, като помисли човек, всичко това придобива смисъл. Какъв вид убиец, убива понякога с нож, понякога като диво животно? Човек, който понякога е вълк. Върколак.

— А тази нощ имаме пълнолуние — допълни Фишър.

— Вие имате някакъв опит в проследяването на върколаци, нали? — уточни Доримънт.

— Опит — рече Хайтауър с горчивина. — О, да, Хоук знае всичко за върколаците, нали капитане? Още колцина от нас ще трябва да умрат, поради вашата некомпетентност?

Съпругата му го докосна нежно по ръката и той неохотно млъкна, продължавайки да гледа гневно Хоук.

— Не разбирам — каза Гонт. — Сериозно ли предполагате, че някой от нас е върколак?