Саймън Грийн - Хоук и Фишер

— Те помогнаха…

— Наистина ли? Всеки път, когато някой глупак се натъкнеше на собствената си сянка и крещеше върколак!, ти се втурваше да го проследяваш. И колко откри от всички тези дузини преследвания? Един, само един. Ето защо кралят те накара да се пенсионираш. Не беше ли така? Не защото бе достигнал пенсионната възраст, а защото никога не беше там, когато той се нуждаеше от теб!

— Недей! — прошепна Родерик, стискайки здраво очи.

Елейн стана бързо от стола си и побърза да коленичи до него. Тя постави длан върху ръката му, а той се пресегна пипнешком с другата, за да стисне силно нейната.

— Всичко е наред скъпи — прошепна тя. — Аз не ти се сърдя. Само се безпокоя. Безпокоя се за теб. Напоследък си толкова… различен.

— Различен ли? — Родерик отвори очи и я погледна несигурно. — Какво искаш да кажеш с това различен ?

— О, не зная. Може би мрачен, раздразнителен, лесно се разстройваш. Не съм сляпа. А има и други неща…

— Елейн…

— Веднъж в месеца излизаш сам. Не се връщаш дни наред, а когато накрая си дойдеш, не ми казваш къде си бил и какво си правил.

— Имам своите основания — отвърна Родерик с дрезгав глас.

— Да — каза Елейн. — Вярвам, че е така. Но не трябва да се чувстваш зле, заради това Род. Зная, че когато човек достигне твоята възраст… е понякога започва да се чувства… несигурен. Аз просто искам да знаеш, че нямам нищо против докато ти се връщаш у дома при мен.

— Ти нямаш нищо против? — попита бавно Родерик. — Елейн, за какво говориш?

— Нямам нищо против да имаш друга жена отвърна непоколебимо Елейн. — Не трябва да се учудваш толкова, скъпи. Това не е много трудно да се разбере. Ти имаш любовница. Всъщност, няма значение.

Родерик се изправи, хвана жена си за раменете и я накара да се изправи срещу него. Опита се да каже нещо, но не можа. Той я прегърна и притисна до себе си.

— Елейн, моя скъпа, моя любов, давам ти думата си, че нямам друга жена. Ти си единствената, която някога съм искал и която някога съм обичал. Давам ти честната си дума, че никога през живота ми не е имало друга жена, освен теб и никога няма да има.

— Тогава къде си ходил всичките тези месеци?

Родерик въздъхна и я отдели от себе си, за да може да я погледне.

— Не мога да ти кажа Елейн. Просто ми повярвай, когато казвам, че не отивам, защото аз искам, а защото трябва. Това е важно.

— Имаш предвид, че е нещо… политическо ли?

— В известен смисъл. Не мога да говоря за него Елейн. Не мога.

— Много добре, скъпи. — Елейн се наведе напред и го целуна по бузата. — Кажи ми за това, когато можеш. А сега, нека си лягаме. Денят беше дълъг.

— Мисля, че ще поседя малко. Не ми се спи. Ти си легни. Няма да се бавя дълго.

Елейн кимна и се обърна, за да дръпне чаршафа. За момент тя не видя сълзите, които блестяха в очите на Родерик. Когато го погледна отново, след като се бе настанила удобно в леглото, той все още седеше на стола и се взираше в нищото.

— Род…

— Да?

— Кой мислиш, че е убил Уилям?

— Не зная. Дори не мога да разбера как е бил убит, без значение кой или защо го е сторил.

— Нас грози ли ни някаква опасност?

— Не мисля. Сега Гонт ни охранява. Нищо не може да се промъкне покрай него. А долу на пост са и двамата от охраната. Предполагам, че те са достатъчно опитни в простите неща. Няма нищо, за което да се безпокоиш скъпа. Заспивай.

— Да Род. Духни лампата, преди да си легнеш.

— Елейн…

— Да?

— Обичам те. Каквото и да се случва никога не забравяй, че те обичам.

Магьосницата Визидж си беше легнала и се взираше в тавана. Тя всъщност не харесваше леглото. Беше много удобно, но твърде голямо. Имаше чувството, че се губи в него. Размърда се неспокойно под единствения тънък чаршаф, който я покриваше. Беше й горещо и се потеше, но не й харесваше да отхвърли чаршафа, не и в една чужда къща. Чувстваше се гола и беззащитна. Не че беше в някаква опасност. Бе заключила вратата и направила защитните магии. Сега никой и нищо не можеше да стигне до нея. Беше в безопасност. Но само за момента. През целия си живот бе работила за Уилям Блекстоун и не знаеше какво ще стане с нея сега, когато беше мъртъв. Уилям винаги бе за нея нещо повече от работодател. Той бе неин бог. Беше мъдър и справедлив и се бореше със силите на злото в Хейвън. Винаги знаеше какво да прави и винаги беше прав, а ако едва забелязваше тихата млада магьосница до себе си, е… това можеше само да е едно признание. Той винаги мислеше за толкова важни неща.