Дейвид Гемел - Повелителят на сребърния лък

- Значи всеки умира само като му дойде времето?

- Именно.

- Тогава Владетелят на мъртвите ме е използвал да отнема живота на онзи работник?

- Да, моето момче, точно така. Затова не бива да се чувстваш виновен.

Вината бе последното, което чувстваше. Младият Карпофорус бе въодушевен. Той бе докоснат от боговете и в онзи миг се беше превърнал в слуга на Хадес. Това бе най-великият миг в живота му и промени съдбата му завинаги.

Отново се замисли за Хеликаон. Не можеше да го убие днес, защото Ониакус го бе нарочил за телохранител на Златния. За да стои близо до него, той се бе присъединил към екипажа в Кипър и като всеки друг положи клетва за вярност. Подобни неща не можеха да се отхвърлят с лека ръка, затова и той се би яростно рамо до рамо с Хеликаон в битката при Залива на сините сови.

Но не можеше да отлага още дълго. Празненството на Деметра бе утре вечер. По-късно днес щеше да напусне кораба, за да може да убие Златния на следващия ден.

Удовлетворен от решението си, той се изтегна на пейката и потъна в сън без сънища.

Хеликаон влезе в царския мегарон - обширна зала, в която много хора чакаха да изложат молбите си пред царя. Имаше търговци и дори обикновени селяни. Беше претъпкано и шумно, затова той прекоси помещението без бавене. Един царски орел в ярка броня и с бял гребен на шлема отвори страничната врата към дворцовите градини и той се озова под светлината на слънцето. Тук имаше каменни пътеки, виещи се около ярки цветя, както и няколко мраморни пейки, разположени в сянката на гъсто преплетените пълзящи растения, обвили дървените рамки около тях.

И тук чакаха хора, но те бяха от царския род. Хеликаон видя двама от синовете на Приам - съветника Политес и дебелия Антифон. Политес седеше на сянка, поставил купчина папируси в скута си. И двамата мъже носеха дълга до глезените бели роби със златни колани, които бележеха ранга им на министри на царя. Хеликаон не ги бе виждал от една година. Политес изглеждаше блед, почти като болен. Светлата му коса оредяваше и очите му бяха зачервени. Антифон пък бе станал още по-дебел, отколкото го помнеше Златния, а лицето му бе зачервено и подуто, с тежки торбички под очите. Трудно беше да си представи човек, че и двамата все още бяха в началото на двадесетте си години.

Антифон го видя пръв и се усмихна широко.

- Хей, Еней! - извика той. - Добре дошъл!

Той стана с изненадваща за толкова дебел човек бързина и прегърна Хеликаон, а после го целуна по бузите. Силата му беше легендарна и дарданецът усети как ребрата му пукат. После Антифон го пусна. Политес не стана, но се усмихна смутено.

- Всички в Троя говорят за приключенията ти - продължи дебелият принц. - Морски битки и горящи пиратски кораби. Животът ти определено не е скучен, приятелю.

- Радвам се да съм отново тук.

Хеликаон забеляза употребата на думата „пиратски”, но не каза нищо. Троя все още бе в съюз с Микена и никой нямаше да рискува да обиди Агамемнон. Той си поговори с тях известно време и научи, че Приам си „почивал”, което означаваше, че чука някоя слугиня или жената на някой от синовете си. Политес изглеждаше нервен и напрегнат. „Може би е твоята жена ”, помисли си Хеликаон.

- Някакви новини от града? - попита ги той. Забеляза как израженията им се променят, все едно върху лицата им са паднали маски.

- О, все същото - каза Антифон. - Видя ли невястата на Хектор?

- Срещнахме се.

- Твърде жена. Очи като зелен кремък. И жрица от Тера представяш ли си! Слаба като вейка. Няма за какво да се хванеш!

Хеликаон не искаше да обсъжда Андромаха с тях. Продължи, без да обръща внимание на коментара:

- Някакви новини за Хектор?

- Само слухове - каза Политес и избърса очите си с белия ръкав. - Един търговец каза, че е имало голяма битка. Но никой не знае кой е спечелил.

- Хектор, естествено - настоя Антифон. - Хектор винаги печели. Може и да е скучен в разговор и неспособен да различи чаша добро вино от кравешка пикня, но никога не губи битка. Не ти ли се струва странно?

- В какъв смисъл?

- Вечния дипломат, а Политес! - намръщи се Антифон. - Знаеш много добре какво имам предвид. И двамата израснахме с Хектор. Той никога не е обичал да се бие, дори и в детски борби. Винаги разумен, добронамерен и ухилен като дебил. Как, в името на Хадес, се оказа такъв непобедим войн?

Хеликаон се насили да се усмихне.

- Хайде стига, Антифон! Спомням си времето, когато ти беше най-бързият бегач в Троя. Не можем ли да ти зададем подобен въпрос? Как такъв красив атлет стана толкова дебел?