Дейвид Гемел - Повелителят на сребърния лък

Докато се катереше, осъзна, че мисли за синеокия мъж, когото бяха нападнали. Той точно щеше да я заговори, когато се намеси убиецът. Андромаха се чудеше какво е щял да й каже. Дали някое учтиво приветствие, или просто груба покана за секс на плажа? Сега никога нямаше да разбере.

Когато изкатери каменните стълби, видя кръв по скалата. А прахта точно по ръба на пътеката, водещ към морските дълбини, бе отъпкана. Андромаха не се спря, а продължи към портите на крепостта.

Когато влезе, изкачи стълбището до отредените й покои. Вътре я чакаше слабата тъмнокоса слугиня Полизия. Момичето изглеждаше нервно на светлината на факлите и облекчението и, когато видя Андромаха, бе повече от очевидно. Тя изтича до нея.

- О, къде беше? Умрях от притеснение. Мислех, че са те отвлекли!

- Реших да се разходя до плажа - отвърна жената.

- Не е трябвало. Тази нощ са извършили убийство.

Андромаха кимна.

- Зная. Нима винаги, когато на едно място се съберат мъже, няма убийство, бой или изнасилване?

Полизия се намръщи.

- Не разбирам. След като знаеш това, защо си отишла?

Андромаха отиде до масата и напълни една глинена чаша с разредено вино.

- А защо не? Не мога да променя мъжкия свят, а не желая да се крия в пещера.

- Щях да си имам огромни проблеми, ако беше изчезнала. Царят щеше да нареди да ме нашибат… или убият.

Андромаха остави виното и се приближи към момичето. Един тъмен кичур бе паднал върху челото на слугинята. Тя го отметна и целуна Полизия по устните.

- Но аз не съм изчезнала - каза меко. - Тук съм и всичко е наред. - Момичето се изчерви. - Можеш да си легнеш - нареди Андромаха. - Сега мисля да поспя.

- Искаш ли да остана с теб?

- Не и тази нощ. Върви си.

Когато Полизия излезе, Андромаха отиде на балкона и се загледа към плажа. Небето вече изсветляваше. Тя видя, че микенците избутват галерите си в морето и се качват на борда.

След това се съблече, преметна дрехите си през облегалката на един стол и се качи в леглото. Сънят дойде бързо и тя сънува Калиопа. Двете плуваха в залива през нощта. Беше хубав сън. После Калиопа започна да я нарича принцеса, което беше странно, защото на Тера имаше само принцеси.

- Принцесо!

Андромаха отвори очи и видя Полизия до леглото. През отворения балкон виждаше, че небето е чисто и ясно, а слънцето свети ярко. Тя се опита да седне, докато се разсънваше.

- Донеси ми вода - каза тя. Слугинята изпълни заповедта Андромаха пи дълго.

- Случило се е нещо ужасно - каза Полизия. - Царят е бесен и на плажа има войници.

- По-бавно - прекъсна я Андромаха. - Какво е станало?

- Още убийства. Един от дворцовите стражи е бил намушкан и хвърлен от скалата, а някакъв моряк е бил ужасно осакатен. Казват, че му отрязали главата.

- Това място наистина е ужасно примитивно - прошепна Андромаха. После стана от леглото и пристъпи гола на балкона, дишайки дълбоко. Въздухът беше хладен и свеж.

- По-добре се прибери. Някой може да те види.

Тя се обърна. Споменът за Калиопа още пламтеше в нея и тялото й бе горещо и неспокойно.

- И какво толкова ще видят? - попита.

Слугинята се изчерви отново.

- Ти си много красива - прошепна тя.

Андромаха се засмя.

- Вчера бях най-обикновена, а сега всички ми казват, че съм красива.

Тя вдигна коленичилата Полизия на крака и отново я целуна. Този път устните на момичето се разтвориха и целувката бе дълбока.

После някой заудря по вратата.

- Облечена ли си? - разнесе се мъжки глас. Андромаха позна Кигон.

- Само момент - извика тя, докато слугинята и помагаше да си сложи дългата зелена рокля, а после Полизия изтича до вратата, отвори я и отстъпи със сведена глава.

Кигон влезе. Лицето му беше бледо и напрежението го обгръщаше като наметало.

- Днес тръгваш за Троя - каза той. - Събери си нещата и ще те заведа на плажа.

- Сигурно ще е вълнуваща разходка. Чувам, че на твоите плажове на всеки няколко минута убиват човек.

Лицето му се вкамени.

- Снощи беше различно - отвърна той. - Тук не сме диваци.

- Но казват, че някой бил обезглавен.

- Приготви се възможно най-бързо - каза царят и излезе от стаята. Андромаха се обърна към Полизия.

- Мисля, че животът на Тера би ти харесал - каза и тя.

- Иска ми се да не трябваше да заминаваш - отвърна момичето с тъга.

- Може да се видим отново. Надявам се. Сега ми помогни да си събера нещата, Полизия. Царят е нетърпелив.

Докато вървеше рамо до рамо с Андромаха, Кигон не бе в настроение за разговори. Следваха ги двадесет войника, двама, от които носеха сандъците с дрехите на принцесата. Докато вървеше, царят не пускаше дръжката на бронзовия меч, подарен му от Хеликаон. Надяваше се да не му се наложи да го използва.