Дейвид Гемел - Повелителят на сребърния лък

После се беше извърнал и Ксандер видя, че плаче. Той също заплака. След малко дядо му обви раменете му с ръка.

- В сълзите няма срам, момче. Баща ти заслужава сълзи. Добър човек беше. Винаги съм се гордеел с него. Както ще се гордея и с теб. Догодина Хеликаон обеща да те вземе в екипажа си и ще изучиш морския занаят. Ще станеш чудесен смел мъж като баща си и ние ще се гордеем с теб.

- Аз гребец ли ще бъда, дядо?

- Не и в началото, момче. Много си нисък. Но ще пораснеш и ще станеш силен.

Годината се влачеше бавно, но накрая огромният нов кораб беше готов и екипажът започна да се събира. Дядо му слезе с него на пристанището точно преди пукването на зората, давайки му колкото можеше повече съвети, които сякаш изтичаха през ушите на Ксандер.

- Потърси Зидантас - бе единият от онези, които запомни. - Добър човек. Баща ти говореше с уважение за него. Никога недей да бягаш от задачите, които Вола ти даде. Винаги прави най-доброто, което можеш.

- Разбира се, дядо.

Старецът погледна към огромния кораб с два реда гребла и колосална мачта. После поклати глава.

- Пожелавам ти късмет, Ксандер. И бъди смел. Ще откриеш, че смелостта и късметът често са близки приятели.

Лодката откара момчето на „Ксантос”, точно когато слънцето се появи от изток и окъпа кораба в бледозлатиста светлина. Гледката бе красива и сърцето на Ксандер подскочи от радост. Сега тази прекрасна галера бе неговата галера. Щеше да се научи да бъде велик мореплавател като баща си. Дядо му щеше да се гордее с него. Майка му - също.

Малката лодка се приближи до кораба под вдигнатите гребла. С момчето пътуваха още трима моряци и те хвърлиха чувалите с багажа си на палубата. Ксандер щеше да стори същото, но един едър гребец застана до него.

- Хайде нагоре, дребосък - каза той и го вдигна до най-ниския отвор на греблата. Пропълзя вътре и падна на тясната седалка.

Тук долу, под палубата, бе тъмно и тясно, но когато очите му се нагодиха към мрака, видя местата на гребните и гредите, в които опираха коленете си, за да дърпат. Ксандер остави чантата си, седна пред едно от греблата и изпъна крака. Дядо му се оказа прав. Беше твърде нисък, за да се облегне. “Догодина обаче - помисли си той, - ще съм достатъчно висок. После вдигна чантата си, отиде до отвора към горната палуба и се качи.

На борда вече имаше моряци, както и двама пътници, облечени в брони. По-възрастният бе мрачен на вид брадат мъж със студени твърди очи. Ксандер и преди беше виждал такива хора. Те бяха микенци - от същия народ като пиратите, убили баща му. Армиите им бродеха из западните земи и ограбваха села и градове, отмъквайки роби и злато. Микенските пирати често кръстосваха морето, за да нападат градовете по бреговата ивица. Дядо му ги мразеше.

- Те са кръвожаден народ и някой ден ще станат на прах - казваше той.

Големият капак над товарната палуба бе отворен и Ксандер видя, че моряците носят стоките надолу: големи глинени амфори, пълни с вино или подправки, пакети с керамични плочи, овързани със сурова кожа и защитени от дървесна кора. Имаше и оръжия - брадви и мечове - както и щитове и шлемове. Мъжете вдигаха още и още товари от лодките долу. Ксандер отиде до ръба, за да погледне в трюма. Беше дълбок. Един изкачващ се по стълбите мъж почти се блъсна в него.

- Внимавай, момче - каза, докато го подминаваше, и той се дръпна от пътя на работещите.

Пристъпи до парапета и се загледа към брега, където дядо му все още стоеше и наблюдаваше кораба. Старецът го видя и му махна. Ксандер отвърна на поздрава и внезапно почувства страх. Канеше се да тръгне на пътешествие и мащабите на приключението заплашваха да го смажат.

После някой постави тежка десница на рамото му. Ксандер подскочи и се завъртя. Зад гърба му стоеше едър плешив мъж с раздвоена черна брада.

- Аз съм Зидантас - представи се той. - Ти ли си синът на Акамас?

- Да, казвам се Ксандер.

Гигантът кимна.

- Баща ти говореше за теб с гордост. По време на това пътуване ще се научиш как да бъдеш полезен. Твърде малък си да гребеш и твърде млад - да се биеш. Затова ще помагаш на онези, които са способни на тези неща. Ще носиш вода на гребците и ще изпълняваш всяка задача, която ти се даде. Когато другите ми задължения го позволят, ще ти покажа как да връзваш възли, да свиваш платното и така нататък. През останалото време искам да не се пречкаш и да гледаш какво правят другите. Така се учим всички, Ксандер. Ще ни отнеме още малко време преди да успеем да отплаваме. Товаренето на кораба се оказа по-дълга задача, отколкото очаквахме, а и вятърът е срещу нас. Затова намери някое място встрани от пътя на моряците и чакай, докато вдигнат платното. После ела при мен на задната палуба.