Аманда Хокинг - Подменена

Чувахме витрийците отвън. Аз затаих дъх, притискайки лице в гърдите на Фин, и се молех да не влязат в стаята.

Когато най-накрая продължиха нататък, Фин не отслаби прегръдката си, но чух сърцето му да бие по-бавно. Въпреки цялата паника и страх, които ме гнетяха, аз осъзнавах факта, че Фин ме държеше здраво в обятията си. Вдигнах глава към него, като едва различавах чертите му под светлината от прозореца.

— Виждала съм това преди — прошепнах аз. — Онова, което се случи в балната зала. Елора го беше нарисувала! Тя знаеше, че това ще се случи!

— Шт — каза Фин нежно.

— Извинявай — понижих аз глас. — Но защо не го е предотвратила?

— Тя не знаеше кога ще се случи, нито как — обясни Фин. — Тя просто знаеше и единственото нещо, което можеше да направи, беше да подсили охраната.

— Но защо тогава ти си тръгна? — попитах аз тихо.

— Уенди… — Той бутна назад няколко кичура от лицето ми и ръката му се задържа върху бузата ми, докато ме гледаше. — Всъщност не съм тръгвал никъде. Бях съвсем наблизо и нито за момент не съм спирал да те следя. Щом разбрах какво се случва, дойдох по най-бързия начин.

— Какво ще стане с нас? — попитах аз.

— Няма да позволя да ти се случи нищо — обеща Фин.

Търсех очите му под мъждивата светлина и не исках нищо повече от това да остана в прегръдките му завинаги.

Вратата изскърца и Фин моментално застана нащрек. Той ме притисна още по-силно до стената, обгръщайки ме с ръце, за да ме скрие. Затаих дъх и се опитах да спра сърцето си. За момент не се чуваше нищо, но след това някой запали осветлението.

— Какво виждам тук, блудният щъркел се е завърнал — каза Джен със самодоволна усмивка.

— Ти няма да я получиш — увери го Фин с метални нотки в гласа си.

Той се отдръпна от мен само дотолкова, че да застане лице в лице с Джен. Аз надничах иззад рамото му, наблюдавайки как Джен се приближава към нас в бавни полукръгове. Той се придвижваше по един странно познат начин, който смътно напомняше за неща, които бях гледала по Animal Planet . Джен дебнеше плячката си.

— Може би, не — допусна Джен. — Но ако те отстраня от пътя си, вероятно ще бъде по-лесно, ако не за мен, то за някой друг. Защото те няма да спрат да идват за нея.

— А ние няма да спрем да я браним.

— Готов си да умреш, за да я защитиш? — Джен повдигна вежди.

— А ти си готов да умреш, за да я получиш? — отвърна Фин невъзмутимо.

В балната зала Тове беше казал, че трябва да бъда защитена, макар изобщо да не бях допускала, че означавам за него толкова много. Това, че съм принцеса ли беше единствената причина? Беше ли преминала и Елора през такива неща, когато за първи път бе дошла тук?

Вкопчих пръсти в якето на Фин и гледах как двамата се наблюдават един друг. Не знаех защо съм толкова важна, че всички тези витрийци бяха готови да убиват заради мен и толкова много трилове да бъдат готови да умрат.

— Не е нужно някой да умира — казах аз и се опитах да се измъкна от ръката на Фин, но той ме бутна отново зад гърба си. — Ще дойда сама. Не искам никой друг да бъде наранен заради мен!

— Защо не послушаш момичето? — предложи Джен, повдигайки многозначително вежди.

— Не и този път.

— Както предпочиташ. — На Джен очевидно му беше омръзнало да говори и се хвърли към противника си.

Фин беше изтръгнат от пръстите ми и аз изкрещях името му. Те и двамата преминаха с трясък през прозореца и се строполиха на терасата. Навсякъде се разлетяха парчета стъкло. Аз бях боса, но въпреки това ги последвах.

Джен успя да нанесе няколко удара на Фин, но Фин беше по-бърз и изглеждаше по-силен. Когато Фин го удари, той залитна и отстъпи назад няколко крачки.

— Отработил си някои неща. — Джен избърса кръвта от брадичката си.

— Ако се предадеш сега, няма да имам по-ниско мнение за теб — рече Фин.

— Добър опит. — Джен се втурна към Фин и го ритна в стомаха, но Фин успя да запази равновесие.

Аз грабнах едно голямо парче стъкло от терасата и започнах да обикалям в кръг около тях, търсейки удобен случай да атакувам. Порязах един от пръстите си, но почти не забелязах това. Джен събори Фин на земята, скочи върху него и започна да му нанася удари в лицето. Използвайки цялата си сила, аз забих стъклото в гърба му.

— Оу! — изкрещя Джен, но изглеждаше по-скоро разгневен, отколкото тежко ранен.

Аз стоях точно зад него задъхана. Това не беше реакцията, която бях очаквала, и не знаех какво да правя по-нататък.

Джен се извърна рязко и ме удари толкова силно през лицето, че полетях към ръба на терасата. За миг зърнах главозамайващата бездна долу, когато главата ми се люшна над ръба и след това се изправих с усилие на крака, вкопчена в парапета.