Аманда Хокинг - Подменена

Един от помощниците на Елора дотича при нас, разрушавайки каквото беше останало от този магически миг, и настоя да заема мястото си до кралицата начело на масата. Церемонията по кръщението щеше да започне и стомахът ми се сви на топка. Не знаех как ще ме нарекат и бях потисната, че трябва да сменя истинското си име.

— Дългът ме зове — усмихнах се аз, сякаш търсех извинение и понечих да мина покрай него.

— Хей. — Рис ме хвана за ръката и ме спря. — Ще се представиш блестящо. Всички са очаровани от теб.

— Благодаря. — Стиснах ръката му с признателност.

В следващия момент в залата проехтя трясък, последван от непонятно звънтене. Звукът сякаш идваше отвсякъде и затова беше трудно да се определи източникът му. Но след това отгоре се посипаха блещукащи късове и широкият тавански прозорец се сгромоляса надолу.

Рис разбра какво се случва преди мен и без да изпуска ръката ми, ме дръпна зад себе си. Ние бяхме в ъгъла, встрани от дъжда от натрошено стъкло, но от болезнените писъци разбрах, че не всички са имали този късмет.

От разбития прозорец на тавана се спускаха хора, които се приземяваха долу със смайваща лекота. Подът беше покрит със счупени стъкла и кръв. Преди да ги разпозная, си спомних характерното им облекло. Дълги черни манта като на супергерои от някой филм.

Думата като че ли се носеше из залата, без някой да я е изрекъл: Витра.

Около петнайсет души от клана Витра бяха проникнали, разбивайки таванския прозорец, и охраната на Трил ги беше обградила. В самия център стоеше Джен — преследвачът, който ме беше удрял с такова удоволствие — и очите му огледаха залата.

— Вие не сте поканени. Моля ви да си вървите — проехтя гласът на Елора над всичко останало.

— Знаете какво искаме и няма да си тръгнем, преди да го получим. — Една жена пристъпи напред и аз разпознах в нея Кира, съучастничката на Джен. Тя вървеше боса по стъклата, но като че ли не забелязваше това. — Тя трябва да е тук. Къде я криете.

Джен се обърна към мен и черните му очи срещнаха моите над рамото на Рис. На устните му се появи зловеща усмивка и Рис разбра, че сме в беда. Той се опита да ме бутне към вратата, но аз отказах да тръгна. Те преследваха мен и аз не исках други хора да пострадат.

Преди да успея да направя каквото и да е било, Джен се спусна към мен и настъпи хаос. Витрийците се сборичкаха с охраната и останалите трилове .

Елора впери поглед в Кира, която се строполи на земята, гърчейки се в болка. Никой не я беше докоснал и съдейки по израза в очите на Елора, предположих, че агонията на Кира имаше нещо общо със способностите на кралицата.

Видях Тове да скача на масата, на която седеше, и използвайки способностите си, запращаше витрийците в различни посоки, без изобщо да влиза в директен контакт с тях. Хората крещяха и аз почувствах в залата да вее силен вятър, отдавайки това на опита на Уила да помогне с нещо.

В следващия момент Джен беше пред нас, скривайки с тялото си хаоса, който цареше в балната зала. Рис не отстъпи от мястото си с намерението да ме защити, но Джен се нахвърли върху него и му нанесе жесток удар, запращайки го на земята.

— Рис! — протегнах ръка към него, но той не помръдна. Исках да се уверя, че не е мъртъв, но Джен ме сграбчи през кръста и ме задържа в ръцете си.

— Този ли те пази сега? — изсмя се Джен. — Да не би да сме уплашили Фин?

— Пусни ме? — Аз ритах с крака, опитвайки се да се освободя от желязната му хватка.

Изведнъж и двамата полетяхме назад, сякаш някой ни беше блъснал. Той се удари в стената, което го разцентрова за миг и ми даде възможност да се отскубна от него.

Замаяна, скочих на крака и се опитах да разбера какво става. Тове стоеше в срещуположния край на масата, насочил дланта си срещу Джен. Беше използвал способностите си, за да отхвърли Джен в стената, а Джен просто ме бе повлякъл със себе си.

Усмихнах му се с благодарност, но веднага след това усмивката изчезна от лицето ми. По някакъв начин витра бяха взели надмощие. Кира се опитваше да се добере до майка ми, а някой в другия край на залата бе започнал да използва огън.

Освен Тове, Уила и Елора, като че ли никой друг от Трил не притежаваше способности или поне не ги използваше. Цареше пълна бъркотия, разнасяха се крясъци и ситуацията ставаше все по по-критична. Още витрийци се спускаха от тавана. Нямахме никакъв шанс да ги победим.

— Затова трябва да работиш над твоето внушение. — Тове ме погледна хладнокръвно и в този момент един витриец го нападна в гръб.