Аманда Хокинг - Подменена

— Не, справяш се чудесно. Но аз го чувствам. — Тове почука леко по главата си. — Не мога да го обясня… но усещам колко си напрегната. — Той прехапа устни. — Твоето внушение е изключително силно.

— Може би — допуснах аз. Погледът му ме караше да се чувствам неспокойна, а и не беше сега моментът да споря с него.

— Ето ти един съвет, използвай го още тази вечер — каза Тове едва чуто над какофонията от гласове. — Ти се мъчиш да се харесаш на толкова много хора и това е изтощително. Не можеш да бъдеш всичко за всички, затова аз се опитвам да не бъда нищо за никого. Майка ми ме ненавижда заради това, но… — Той сви рамене. — Използвай го поне отчасти и ще очароваш всички. Без дори да се опитваш.

— Необходимо е усилие, за да използваш внушение — прошепнах аз. Усещах, че Елора ни слуша и не мислех, че ще одобри онова, което си говорехме. — Би било точно толкова изтощително.

— Хм. — Тове се замисли и сетне се облегна отново назад на стола си.

— Тове, канцлерът току-що ми каза, че сте дискутирали да работиш за него тази пролет — намеси се Елора, грейнала в усмивка. Погледнах я съвсем бегло, но за този кратък миг тя успя да ми хвърли заплашителен поглед, преди да си възвърне предишното жизнерадостно изражение.

— Майка ми дискутира този въпрос — поправи я Тове. — Аз никога не съм споменавал, че ще работя за канцлера и нямам никакъв интерес към този пост.

Самата аз ставах все по-голям фен на Тове, въпреки че малко ме плашеше и през повечето време не го разбирах какво има предвид. Той винаги говореше каквото си иска, без да се страхува от последиците, и аз му се възхищавах за това.

— Разбирам. — Елора повдигна вежди, а канцлерът заговори за виното, което пиеха.

През останалата част от вечерта Тове изглеждаше отегчен и раздразнителен, гризеше ноктите си и гледаше навсякъде другаде, освен към мен. Имаше нещо странно и неустойчиво в него. Той принадлежеше на този свят дори в по-малка степен от мен и си мислех, че едва ли има място, което изобщо му е по мярка.

Преместването в балната зала за танците беше най-ужасното преживяване за мен тази вечер. Да се запознаваш с нови хора беше тежко, но танците представляваха един принудителен контакт лице в лице, който продължаваше цели няколко минути.

Балната зала несъмнено изглеждаше вълшебна и аз не можах да не си спомня за онзи кратък танц с Фин отпреди няколко дни. После, разбира се, се сетих за нашата страстна целувка от миналата вечер и почувствах краката ми да отмаляват. Не можех дори да се преструвам, че се усмихвам, докато мислех за Фин.

Гарет успя да открадне танц с мен за мое голямо облекчение. През последния час бях танцувала без прекъсване, защото се появяваха нови и нови партньори. Той ми направи комплимент, но не по онзи отблъскващ и перверзен начин, който, изглежда, предпочитаха всички останали.

От време на време виждах Елора да се носи из дансинга или пък зървах Уила да ми се усмихва заговорнически, танцувайки с някой привлекателен младеж. Беше нечестно, че тя може да си избира когото си поиска, докато аз трябваше да откликвам на поканата на всеки непознат.

— Вие може би сте най-възхитителната принцеса, която някога съм виждал — каза ми канцлерът, докато танцувах с него.

Пълните му бузи бяха зачервени и ми се искаше да му предложа да седне да си почине, но си помислих, че Елора няма да одобри това. Беше ме притеглил много по-близо, отколкото беше нужно и имах усещането, че ръката му на гърба ми е масивен свински бут, с който ме притиска към себе си. Не можех да се отскубна от лапите му, без да предизвикам сцена и затова просто се опитвах да се усмихвам.

— Сигурна съм, че това не е вярно — възразих аз. Той се потеше толкова много, че се опасявах да не капе върху роклята ми, защото след това върху красивия бял плат щяха да останат жълти петна.

— Не, наистина е така. — В широко ококорените му очи се четеше някакво нездраво задоволство и нямах търпение някой да побърза да го смени като мой партньор. Току-що бяхме започнали да танцуваме, но аз нямаше да понеса много дълго това. — Всъщност определено мога да кажа, че вие сте най-възхитителната.

— Не, едва ли говорите сериозно. — Огледах се с надеждата да зърна Уила някъде и да се опитам да й го прехвърля.

— Предполагам, че скоро ще започнат да ви ухажват и просто искам да знаете, че съм човек с много силни позиции — продължи канцлерът. — Аз съм много богат, много солиден и имам безупречна кръвна линия. Мисля, че майка ви би одобрила едно подобно споразумение.