Аманда Хокинг - Подменена

Фин вече беше съборил Джен на земята. Той го риташе с всичка сила, ръмжейки през стиснатите си зъби:

— Никога. Повече. Не. Я. Докосвай!

В един момент Джен успя да улови крака на Фин и го повали на земята. Чух главата на Фин да се удря в твърдия бетон на терасата. Не беше тежко ранен, но остана достатъчно дълго зашеметен, давайки възможност на Джен да се наведе над него и да вкопчи пръсти в гърлото му. Сетне той го повдигна от земята, държейки го за шията.

Аз скочих върху гърба на Джен, което не беше особено умно, защото от гърба на Джен стърчеше голямо парче стъкло. Разпрах си роклята и се нараних на стъклото, без да се нанижа цялата на него. Раната беше достатъчно тежка, за да кърви и боли, но не и за да ме убие.

— Разкарай се! — изрева Джен и ме удари силно с лакът в корема, събаряйки ме на земята.

Аз паднах на крака, но Джен вече беше прехвърлил Фин наполовина през парапета. Горната част на тялото му висеше над ръба и ако Джен го пуснеше, Фин щеше да намери смъртта си в бездната долу.

За момент не можех нито да дишам, нито да помръдна. В ума си виждах единствено картината с терасата. Разбитите парчета стъкло, които проблясваха под лунната светлина. Красивата ми бяла рокля с ивицата кръв отстрани. Необятният мрак отвъд ръба на терасата и ужасеният поглед на лицето ми, докато протягам ръка към него.

— Спри! — примолих се аз с мокро от сълзи лице. — Ще дойда с теб. Моля те! Само го остави! Моля те!

— Неприятно ми е да ти го съобщя, принцесо, но ти ще дойдеш с мен така или иначе! — изсмя се Джен.

— Не и ако мога да те спра… — Фин едва говореше заради ръката, която стискаше гърлото му.

Единият крак на Фин се изстреля нагоре, попадайки точно в чатала на Джен. Джен изпъшка, но не отпусна хватката си. Задържайки крака си там, Фин се изви назад. Докато Джен разбере какво става, Фин вече беше протегнал ръка, докопвайки дрехата му.

Той смени баланса на тежестта и в един момент, който изглеждаше като на забавен каданс, Фин полетя назад през парапета, повличайки Джен със себе си.

— Не! — изпищях аз и се хвърлих към тях, сграбчвайки празния въздух.

Веднага щом достигнах парапета, Фин се появи изневиделица там, кашляйки хрипливо. Аз зяпнах срещу него невярваща. Той се прехвърли през парапета и падна тежко на терасата.

Лягайки по гръб, той се закашля отново. Аз се втурнах към него и коленичих. Докоснах лицето му, за да се уверя, че е истински, и кожата му беше мека и топла.

— Това беше доста хазартно — отбеляза Тове зад мен и аз се обърнах да го погледна.

Той бе изгубил някъде сакото си и бялата му риза беше леко обгорена и окървавена. Като изключим това, изглеждаше доста добре, когато пристъпи към нас. Когато Фин бе паднал от терасата, Тове бе използвал силата си, за да го улови и да го върне обратно.

— Не, ти винаги идваш навреме — каза Фин.

Аз го погледнах отново, неспособна да повярвам, че е жив и отново е с мен. Ръката ми беше на гърдите му, точно над сърцето му, и го чувствах как тупти под дланта ми. Той сложи нежно ръката си върху моята, но погледна към Тове.

— Какво става там? — попита, кимвайки към къщата.

— Те отстъпват. — Тове стоеше над нас. — Има много ранени, но Аурора се грижи за тях. Мисля, че повечето ще се оправят.

— Добре. — Фин въздъхна с облекчение и погледна отново към мен. — Какво стана? Добре ли си?

Ръката му тръгна към мястото, където цялата ми рокля беше окървавена. Трепнах при докосването му, но поклатих глава.

— Не е нищо сериозно. Добре съм.

— Трябва майка ми да те види. Тя ще ви закърпи и двамата — рече Тове. Когато го погледнах озадачено, той продължи: — Аурора е лечител. Тя може да лекува с докосване. Това е нейната дарба.

— Хайде. — Фин направи усилие да се усмихне и бавно се надигна.

Той се опитваше да създаде впечатлението, че е напълно добре, но заради тежките удари, които беше понесъл, движенията му бяха колебливи. Тове му помогна да се изправи и след това подаде и на мен ръка.

Аз подхванах Фин през кръста и той се облегна леко на рамото ми, неохотно прехвърляйки част от тежестта си върху мен. Вървяхме внимателно през натрошените стъкла, докато Тове ни разказваше за атаката.

С изключение на следотърсачите от охраната, по-голямата част от трил се бяха оказали беззащитни, в това число и аз самата. Витра може и да нямаха толкова много способности, но бяха овладели бойните изкуства в много по-голяма степен. Все пак най-накрая Тове, Елора и още неколцина други бяха успели да ги победят.