Аманда Хокинг - Подменена

— За какво ми е пижама? — Аз се надигнах в леглото. Опитах се думите ми да прозвучат закачливо, но знаех, че в гласа ми имаше и нотки на паника. Веднага щом влязохме тук, си помислих, че нещата ще отидат много по-далече, отколкото би позволила една пижама.

— Ще остана с теб тази вечер — увери ме Фин. — Но не може да се случи нищо повече, освен да поспим.

— Защо?

— Аз съм тук — каза Фин, взирайки се в мен. — Това не е ли достатъчно?

Аз кимнах и внимателно слязох от леглото. Застанах пред него, за да дръпне ципа на роклята ми и почувствах ръцете му да се задържат върху тялото ми малко по-дълго, отколкото беше нужно. Не разбирах точно какво става, но щях да бъда щастлива каквото и да се случеше между нас.

След като си сложих пижамата, се върнах на леглото при него. Той седеше на самия му край и малко по-късно почти неохотно се приближи към мен. Сгуших се в прегръдките му, заравяйки лице до гърдите му и той ме прегърна силно.

Никога през живота си не бях изживявала нещо толкова прекрасно и направих всичко по силите си да не заспивам, за да се насладя на всяка секунда, но най-накрая се отпуснах и се унесох.

На сутринта се събудих, когато Елора влезе в стаята ми за първи път, откакто бях дошла тук. Носеше панталони — нещо, което беше съвсем ново за мен. Аз бях все още в прегръдките на Фин, но този път тя не изглеждаше изненадана или оскърбена от това. Реших, че това все пак е някакъв напредък и се отместих малко, за да срещна погледа й.

— Надявам се, че си спала добре. — Елора огледа стаята ми, но без раздразнение. Тя никога преди не беше идвала тук. — И се надявам, че Фин е бил джентълмен.

— Той винаги е такъв — прозях се аз.

Фин малко по малко се отдръпна от мен и слезе от леглото. Аз сбърчих чело, но не казах нищо. Няма нищо шокиращо в това Елора да е недоволна, че ни вижда заедно, и затова не се изненадах, когато той започна да събира дрехите си.

— Благодаря ти, че пази дъщеря ми — каза Елора, без да го поглежда.

Фин се спря за момент на вратата и ме погледна. Видях вътрешната борба, която бушуваше у него, в тъмните му очи. Той кимна, после се обърна и излезе от стаята, затваряйки вратата след себе си.

— Е, ти прие това много по-добре, отколкото съм предполагала — признах аз, надигайки се в леглото.

— Той няма да се върне — каза Елора, извръщайки се към мен.

— Какво? — Аз се вторачих ужасена във вратата.

— Той спаси живота ти и затова му дадох една последна нощ, за да се сбогува с теб — обясни Елора. — И сега ще го прехвърля на друго място, колкото може по-скоро.

— Искаш да кажеш, че той е знаел? — зяпнах аз срещу нея.

— Да. Такава беше уговорката ми с него — каза Елора.

Той бе знаел през цялото време, но въпреки това не ми беше казал нищо и не се беше опитал да избяга с мен.

— Но… той спаси живота ми! — настоях аз, чувствайки някаква ужасяваща тежест в гърдите си. Обзе ме паника, че нямам никакъв шанс да оцелея без Фин. — Той трябва да бъде тук, за да ме защитава!

— Той е емоционално компрометиран и неподходящ за работата — каза Елора недвусмислено. — И не само това, ако остане тук, ти ще бъдеш прогонена от Фьоренинг. Той не иска това, нито пък аз. — Тя въздъхна.

— Не трябваше дори да му позволявам да остане с теб миналата нощ, но… Не искам да знам какво се е случило между вас. Не ми казвай. Не казвай на никого. Ясно ли е?

— Нищо не се е случило — поклатих аз глава. — Но аз не искам той да заминава. Той ще ме пази по-добре от всеки друг!

— Нека го кажа по друг начин — той ще направи всичко, за да запази живота ти, принцесо. — Погледът на Елора беше хладен и спокоен. — Това означава, че той би умрял, за да те спаси — без колебание. Искаш ли наистина това? Искаш ли наистина да умре заради теб?

— Не… — промълвих едва-едва, загледана с празен поглед в завивките си. Знаех, че тя е права. Миналата нощ той едва не бе загинал, за да ме спаси. Ако Тове не беше дошъл навреме, Фин щеше да бъде мъртъв.

— Много добре. В негов интерес е той да не бъде около теб, както и в твой — каза Елора. — А сега трябва да станеш и да се приготвиш. Чака ни много работа.

Следващите няколко дни бяха безконечен поток от срещи, касаещи отбраната ни. Над Фьоренинг никога не бе имало толкова ожесточена атака. Елора и Аурора водеха всички съвещания, докато Тове и аз седяхме тихо в дъното. Той притежаваше най-могъщи способности и беше редно думата му да се чува повече, но като че ли и сам не проявяваше голям интерес към тези неща.