Аманда Хокинг - Подменена

Това, че казах на Маги за танците, беше най-лошата идея, която ми е хрумвала, а моят живот се състои почти изцяло от лоши идеи. На мен самата не ми беше до такива неща, но веднага щом чу за това, тя реши, че на всяка цена трябва да отида. Никога досега не бях ходила на училищна забава и Маги беше толкова развълнувана, че сърце не ми даваше да я разочаровам.

Танците започваха в седем и тя сметна, че ще има достатъчно време да завърши боядисването на банята. Мат понечи да изрази някакво несъгласие, но Маги не му даде възможност. И за да не й се бърка повече, го изпрати да довърши работата си на двора. Той отстъпи само защото знаеше, че нищо вече не можеше да спре Маги.

Въпреки опитите на Мат да протака нещата, ние свършихме работата за рекордно време и аз отидох да се приготвя. Маги седеше на леглото и ме гледаше, докато ровех в дрешника, предлагайки коментари и препоръки за всичко. Това включваше и безкрайна поредица от въпроси за Фин, като отговорите ми извикваха презрителни изсумтявания от страна на Мат, по което заключих, че е някъде наблизо.

Най-накрая се спрях на една семпла синя рокля, за която Маги настояваше, че ми стои великолепно, и й позволих да среше косата ми. Моята коса изобщо не се поддаваше на контрол, но макар да не се подчиняваше и на леля ми, тя все някак успяваше да я надхитри. Маги остави част от къдриците да падат свободно около лицето ми, а останалото хвана отзад.

Когато Мат ме видя, на лицето му се изписа едновременно раздразнение и благоговение, което означаваше, че действително изглеждам страхотно.

Маги ме закара на танците, защото и двете не бяхме убедени, че Мат ще ме пусне да сляза от колата. Той продължи с опитите си да ми наложи вечерен час, настоявайки да се прибера в девет, въпреки че танците щяха да свършат чак в десет, и не спря да повтаря това, дори когато с Маги бяхме вече на вратата. Лично аз смятах, че ще се прибера доста по-рано, но Маги ми каза да остана доколкото искам.

Опитът ми с танците се изчерпваше с онова, което бях гледала по телевизията, но в действителност не беше кой знае колко различно. Очевидно надсловът на забавата беше „Да украсим салона с креп-хартия“ и се бяха справили чудесно.

Цветовете на училището бяха бяло и морскосиньо и съответно навсякъде се вееха бели и морскосини знаменца, наред с балони в същите цветове. А за да стане обстановката по-романтична, по стените бяха окачени бели коледни лампички.

От едната страна имаше маса, отрупана с неща за ядене и пиене, а оркестърът, който свиреше на импровизираната сцена, не беше толкова лош. Програмата им очевидно включваше само мелодии от филми на Джон Хюс и аз влязох по средата на саундтрака на „Нечиста наука“.

Голямата разлика между истинския живот и онова, което става във филмите, е, че в истинския живот хората не танцуват. Няколко момичета стояха непосредствено пред сцената и припадаха по фронтмена на групата, но иначе дансингът беше празен.

Учениците седяха разпръснати по скамейките и аз опитах да се впиша в картината, настанявайки се на първата редица. Побързах да събуя обувките си, защото по принцип мразя обувки. И понеже нямах какво друго да правя, започнах да зяпам другите. С напредването на вечерта открих, че се чувствам все по-самотна и по-отегчена.

На дансинга вече имаше доста хора и оркестърът свиреше някакъв микс на „Tears For Fears“ 2 2 Британска ню уейв група от 80-те години. — Б.ред. . Аз пък бях решила, че съм прекарала достатъчно време тук и тъкмо подготвях бягството си, когато Фин най-накрая се появи на вратата.

Вталената черна риза и тъмните джинси му стояха отлично. Беше навил ръкавите си и бе разкопчал едно копче повече на ризата си и аз се зачудих защо никога до този момент не си бях давала сметка колко е привлекателен.

Очите му срещнаха моите и той тръгна към мен с явното намерение да ме заприказва. Колкото и често да ме зяпаше, Фин никога досега не беше търсил контакт с мен. Нито дори и днес, когато мина покрай къщата ни.

— Мислех, че не си падаш по танците — отбеляза той, когато дойде при мен.

— Аз пък си мислех същото за теб — отвърнах язвително.

Фин сви рамене, сетне седна до мен и аз малко се поизправих. Той ме погледна, но не каза нищо. Вече изглеждаше отегчен, а едва беше дошъл. Между нас се настани неловка тишина и побързах да я запълня като се пошегувах:

— Доста закъсня. Сигурно ти е било трудно да решиш какво да си облечеш.

— Имах да свърша малко работа — обясни той уклончиво.