Аманда Хокинг - Подменена

— О, да не би да работиш някъде близо до моята къща? — попитах, продължавайки този неудачен разговор.

— Нещо такова — въздъхна Фин. С очевидното желание да смени темата, той ме погледна изпитателно. — Ти танцува ли вече?

— Не — отвърнах. — Танците са за смотаняците.

— Ти затова ли дойде тук? — Фин погледна босите ми крака. — И между другото, не си обута подходящо за танци. Всъщност не си обута подходящо и за ходене.

— Не обичам обувките — казах, сякаш се оправдавах. Подгъвът на роклята ми се беше вдигнал над коленете ми и аз го дръпнах надолу, сякаш така можех да прикрия смущението от босите си крака.

Фин ме погледна по начин, който не можах да разчета, и след това продължи да зяпа танцуващите.

Сега дансингът беше вече почти претъпкан. Тук-там по скамейките имаше няколко самотни фигури, но те почти всички имаха шини или пърхот.

— Значи така си прекарваш времето? Гледаш как хората танцуват? — попита Фин.

— Примерно. — Свих рамене.

Фин се наведе напред, облягайки лакти на коленете си, и аз още повече изправих гръб.

Роклята ми беше без презрамки и аз потърках голите си ръце, защото се чувствах някак неловко.

— Студено ли ти е? — Фин ме погледна и аз поклатих глава. — Мисля, че тук е студено.

— Малко е хладно — съгласих се. — Но се търпи.

Фин почти не ме поглеждаше, което беше в рязък контраст с навика му постоянно да ме зяпа. И по някаква причина това ме смущаваше. Не знаех защо изобщо беше дошъл тук, ако чак толкова не му харесваше и тъкмо се канех да го попитам, когато той се извърна и ме погледна в упор.

— Искаш ли да танцуваш? — попита решително.

— Каниш ли ме?

— Да — сви той рамене.

— Нима? — казах аз ехидно. — Наистина знаеш как да омаеш едно момиче?

На устните му се прокрадна познатата почти незабележима усмивка и с това окончателно ме спечели, както обикновено ставаше. За което, разбира се, се ненавиждах.

— Дума да няма. — Фин се изправи и ми подаде ръка. — Уенди Евърли, би ли искала да танцуваш с мен?

— Разбира се. — Сложих ръката си в неговата, опитвайки се да не обръщам внимание на това колко топла е кожата му и как трескаво бие сърцето ми, и също станах.

Естествено в този момент оркестърът поде „Ако си тръгнеш“ на OMD 3 3 OMD (Orchestral Manoeuvres in the Dark). — Британска синтпоп група. — Б.пр. , сякаш бях попаднала в съвършения момент от някакъв филм. Фин ме поведе към дансинга и обви ръката си около кръста ми. Аз сложих моята на рамото му и той ме хвана за другата.

Бях толкова близо до него, че чувствах опияняващата топлина, която пулсираше от тялото му. Очите му бяха най-тъмните очи, които бях виждала и те гледаха само мен. В продължение на една съвършена минута всичко в живота изглеждаше прекрасно, както никога преди. Сякаш се намирахме под светлинния сноп на прожектор и бяхме единствените двама души на света.

След това през лицето на Фин премина някаква сянка, която не можах да разчета, но то определено се помрачи.

— Не си много добра танцьорка — коментира той с характерния си безизразен тон.

— Благодаря — отвърнах аз неуверено. Ние просто се полюшвахме в малък кръг, нямах представа къде бъркам и ми се струваше, че всички около нас танцуваха точно по същия начин. Той може би се шегуваше и затова се опитах да придам на тона си закачливи нотки: — И ти не си кой знае какво.

— Аз съм прекрасен танцьор — отвърна Фин спокойно. — Просто се нуждая от по-добра партньорка.

— Добре. — Свалих очи от него и вперих поглед някъде точно над рамото му. — Не знам какво да кажа.

— Защо е нужно да казваш нещо? Не е необходимо да говориш непрестанно. Макар да съм сигурен, че още не си го разбрала. — Тонът на Фин беше станал някак студен, но аз продължавах да танцувам с него, защото все още не можех да се реша да си тръгна.

— Не бях казала почти нищо. Просто танцувах с теб. — Преглътнах с усилие, дори не ми се вярваше колко огорчена се почувствах. — Ти сам ме покани да танцуваме. Нали не смяташ, че си ми направил някаква услуга?

— О, хайде стига — рече Фин, завъртайки пресилено очи нагоре. — Ти изглеждаше направо отчаяна. И почти ме молеше с очи да те поканя. Аз действително ти направих услуга.

— О! — Отдръпнах се от него, усещайки в очите ми да напират издайнически сълзи и онази ужасна болка, която растеше в мен. — Не знам какво ти направих.

Изразът на лицето му се смекчи, но беше твърде късно.

— Уенди…

— Не! — изкрещях аз и всички около нас спряха да танцуват, но не ме беше грижа. — Ти си пълен кретен!