Аманда Хокинг - Разкъсана

— Не ставай груб — изръмжа Мат и Дънкан отстъпи крачка назад, сякаш очакваше Мат да го удари.

— И не казвай на никого за това — предупреди го Уила. — Знаеш какво ще стане, ако се разчуе.

Уила беше марксина и макар нейните способности далеч да не бяха толкова големи, колкото моите, тя беше една от най-могъщите оцелели представители на трил . Мат беше човек от приемно семейство, което го поставяше дори в още по-ниско социално положение от следотърсачите и манксовете . Ако бъдеше хванат да осквернява важната кръвна линия на Уила, те и двамата щяха да бъдат изпратени в изгнание.

Като се имаше предвид, че те бяха двама от най-близките ми приятели, аз не исках това да се случи. От една страна, те щяха ужасно да ми липсват, но съществуваше и опасността витра да ги вземат в плен, за да могат след това да ме изнудват. Те трябваше да останат във Фьоренинг, където бяха в безопасност.

— Разбира се, че няма да кажа нищо — каза Дънкан чистосърдечно. — Аз не казах на никого за Фин и принцесата.

— Дънкан, млъкни — срязах го аз. Не исках Мат да си спомня за онази нощ точно сега.

— Моля те, не избухвай — рече Уила, погрешно решавайки, че раздразнението ми е насочено срещу нея. — Ние не искахме да ни завариш така. Чакахме подходящия момент, за да ти го кажем, но ти си толкова заета напоследък.

— И това не променя чувствата ни към теб — впусна се Мат в обяснения. — Ние и двамата държим на теб. — Той посочи себе си и Уила, но не погледна към нея. — Това е едно от нещата, които ни сближи. Ние не искахме да те нараним.

— Вижте какво, аз не се чувствам наранена. — Поклатих отрицателно глава. — Не съм ядосана. Дори не съм изненадана.

— Наистина ли? — Уила наклони леко глава.

— Не. Вие прекарвате толкова много време заедно и през цялото време флиртувате — казах аз. — В известен смисъл знаех, че нещо се случва. Просто не очаквах да ви сваря така .

— Извинявай. — Мат целият почервеня. — Наистина не трябваше да се получава така.

— Не, всичко е наред. — Аз свих рамене. — Не е станало кой знае какво.

Гледах ту към единия, ту към другия. Тъмните очи на Уила бяха тревожни, а светлокестенявите вълни на косата й падаха плавно към раменете. Тя беше красива и освен това ми беше показала колко мила и вярна може да бъде.

— Това, което се случва между вас, е обяснимо — казах накрая. — И искам и двамата да бъдете щастливи.

— Ние сме щастливи — усмихна се Уила и тя и Мат се спогледаха. Помежду им имаше толкова много обич и топлина, че дори и Мат се усмихна.

— Да, щастливи сме — кимна Мат и отклони поглед от нея, за да го насочи към мен.

— Добре. Но трябва да бъдете предпазливи. Не искам да бъдете хванати и прокудени далече от мен. Нуждая се и от двама ви.

— Да, знам това — усмихна се Уила. — Без мен Аурора би те изяла жива.

— Не ми напомняй. — Аз направих физиономия и се отпуснах на едно от големите меки кресла в стаята. — А съм сгодена едва от четирийсет и осем часа. Всички се страхуват от витра , но съм убедена, че причината за моята смърт ще бъде сватбата ми.

— Ако не искаш да се омъжваш за него, не го прави — каза Мат. Той седеше на кушетката до Уила, но отново се беше върнал към авторитетния си неодобрителен тон на големия брат. — Не е нужно да правиш нещо, което не искаш.

— Не, тук не става дума за Тове. — Аз поклатих глава. — Нямам нищо против да се омъжа за него.

— Нямаш нищо против да се омъжиш за него? — Уила се засмя и мушна ръката си под тази на Мат. — Колко романтично.

— Да беше видяла и предложението му за женитба — казах аз.

— Къде е пръстенът между другото? — попита Уила, поглеждайки ръцете ми. — Взехте ли вече мярка?

— Не знам. — Вдигнах ръцете си и ги погледнах, сякаш очаквах пръстенът да се появи магически на едната от тях. — Той не ми е дал такъв.

— Това е ужасно! — Уила отпусна глава на рамото на Мат. — Трябва веднага да вземем мерки. Може би ще спомена за това утре пред Аурора.

— Не! — извиках аз. — Моля те, не й казвай нищо. Тя ще ме накара да избера нещо грозно.

— Как би могла да те принуди да направиш каквото и да е? — попита Дънкан. Той седеше с кръстосани крака до мен на пода. — Ти си принцесата. Тя е твой поданик.

— Познаваш Аурора — въздъхнах аз. — Тя си има начини.

— Това е странно. — Дънкан ме погледна изненадан, сякаш изведнъж бе видял всичко в нова светлина. — Мислех, че животът на кралските особи е по-различен. Че те имат пълна свобода.

— Никой не е истински свободен — поклатих аз глава. — Ти прекарваш около двайсет часа от денонощието с мен. И знаеш с колко свободно време разполагам.