Аманда Хокинг - Разкъсана

— Прегледай тези документи. — Фин разрови някакви книжа върху писалището и ми ги подаде. — Виж дали можеш да намериш нещо за договори, възбрани или примирия, дори да не са с Витра. Всичко, което може да помогне.

Тове седна на един от поочуканите кожени столове да чете книгата. Аз се настаних на пода с купчината документи, приготвяйки се да се заровя в правните дебри на Трил. Всичко написано ми звучеше като гатанки или ребуси. Беше ми трудно да се ориентирам и затова се налагаше често да питам.

После обаче ми поолекна, когато самият Тове помоли Фин да му помогне с някакъв пасаж. Фин погледна над рамото му, така че да вижда страницата и после двамата започнаха да обсъждат смисъла на написаното.

Мина ми през ум колко е странно, че Фин и Тове се разбираха толкова добре. Фин изпадаше в пристъпи на ярост, когато ме хванеше да флиртувам с някого, но предстоящият ми брак с Тове ни най-малко не го смущаваше.

Фин вдигна глава от книгата и очите му срещнаха моите, но само миг по-късно погледна настрани. Улових нещо в погледа му, един копнеж, който ми липсваше, и отново се замислих дали бях взела правилното решение.

— Принцесо? — извика Аурора от коридора.

Аз просто седях на пода и преглеждах документи, но тя вероятно нямаше да одобри това. Скочих на крака и оставих книжата на писалището, за да избегна поредната лекция как трябва да се държи една дама.

— Принцесо? — каза Аурора отново и надникна в залата. — А, тук си била. Заедно с Тове. Чудесно. Налага се да обсъдим някои неща около годежа.

— О! Добре. — Тове остави книгата настрани и ми се усмихна смутено. — Сватбени въпроси. Трябва да се заемем с тях сега.

— Да — кимнах аз в отговор.

Погледнах към Фин. Изразът на лицето му бе станал по-суров, но не вдигна глава. Тове и аз последвахме Аурора, докато говореше за нещата, които трябваше да се направят, и аз за последно погледнах през рамо към Фин.

Аурора държа мен и Тове като заложници твърде дълго и дори присъствието на Уила не можа да освежи атмосферата. Щеше да бъде много по-лесно, ако просто Аурора и Уила сключеха брак помежду си. Когато Аурора най-накрая ни пусна да си вървим, дори и Уила беше отегчена до смърт.

Дънкан ме чакаше и двамата с него отидохме в кухнята да вечеряме заедно. Тове тръгна към Военната зала, за да се заеме отново с работата си, а Уила каза, че си има други планове. Знаех, че трябва да се присъединя към Тове, за да помогна, но умирах от глад и преди това трябваше да хапна нещо.

Разказах на Дънкан за проучването на Тове и Фин и как някои от документите са написани на трилски. Дънкан каза, че е виждал подобна книга в стаята на Рис на горния етаж, в което имаше логика, защото доста манксове се опитваха да учат трилски език.

В моя случай не беше нужно да го науча веднага, но тъй или иначе исках да добия известна представа. След като вечеряхме, тръгнах към всекидневната. Вратата беше затворена, но това беше обичайната практика в двореца и аз я отворих, без да чукам.

Нямах никакво намерение да се промъквам незабелязано, но вероятно съм влязла доста тихо, тъй като Мат и Уила не ме чуха. Или може би са били твърде погълнати един от друг.

Уила лежеше по гръб на кушетката, а Мат беше над нея. Тя носеше къса рокля както обикновено и ръката на Мат беше върху бедрото й, повдигайки края на роклята. Другият й крак беше около кръста му и тя бе заровила пръсти в пясъчнорусата му коса, докато се целуваха.

— О, боже мой! — възкликнах аз неволно.

— Уенди! — изпищя Уила и Мат се дръпна рязко от нея.

— Какво стана? — попита Дънкан зад гърба ми и се опита да мине покрай мен, за да ме защити, ако съм в опасност.

— Тихо! — просъска Уила и намести роклята си, за да се прикрие. — Затворете вратата!

— О, добре. — Аз затворих вратата и извърнах очи от Уила и Мат.

Те не правеха кой знае какво, но аз никога не бях хващала Мат в компрометираща ситуация преди. Той много рядко излизаше на среща с момичета и почти никога не ги водеше у дома. Самата мисъл за неговия сексуален живот ми беше странна и непозната.

Когато го погледнах, бузите му бяха пламнали и той отказа да вдигне глава. Косата му беше разрошена и през цялото време оправяше гънките на ризата си. Част от червилото на Уила беше по бузите и устата му, но не намерих смелост да му го кажа.

— О! Вие двамата? — Ухили им се Дънкан. — Браво, Мат. Не мислех, че Уила би тръгнала с някой, който не е от нейната класа.

— Млъкни, Дънкан. — Уила го изгледа кръвнишки и намести гривната на глезена си.