Аманда Хокинг - Разкъсана

— Нямаме никакво време за подготовка! — възкликна Уила, пребледняла. — А имаме толкова много неща за правене. — След това направи физиономия. — О, предполагам, че Аурора ще вземе всичко в свои ръце, нали?

— Да. — Намръщих се, когато осъзнах, че щях да имам свекърва от ада. — Мисля, че да.

— Радвам се, че съм момче и не се налага да мисля за тези неща — отбеляза Рис с крива усмивка.

— Подготовката е най-хубавата част — настоя Уила и ме прегърна през рамото. — Избирането на цветовете, роклите, цветята и поканите! Няма нищо по-забавно от това!

— Уенди, наистина ли нямаш нищо против този брак? — попита Мат, гледайки ме в упор.

— Разбира се, че няма, Мат — каза Уила. — Това е мечтата на всяко момиче. Да бъде принцеса, да се омъжи за принц и да има голяма възхитителна сватба.

— Формално погледнато, Тове е маркиз, а не принц — изтъкнах аз.

— Знаеш какво имам предвид — продължи Уила. — Това е като сбъдната приказка.

— Уила, спри за момент! — Мат я погледна хладно и тя отдръпна ръка от рамото ми. Той се обърна към мен. — Уенди, наистина ли искаш това? Да се омъжиш за това момче?

Поех си дълбоко въздух и кимнах.

— Да. Това е, което искам.

— Добре. — Мат неохотно ми даде одобрението си. — Ако това е желанието ти, ще те подкрепя. Но ако те нарани по някакъв начин, ще го убия.

— Не съм и очаквала нещо по-малко от теб — отвърнах аз с усмивка. — Но всичко ще бъде наред.

Уила продължи да бърбори за всички прекрасни неща, които ще направим около подготовката на сватбата, но моята незаинтересованост малко по малко охлади ентусиазма й. Мат и Рис не искаха, а и не беше нужно да слушат всичко това и отидоха да правят по-забавни неща. Дънкан беше мой бодигард, поради което не можеше да си тръгне, но в интерес на истината той проявяваше по-голям интерес към разговора с Уила от самата мен.

Най-накрая тя сама се умори и каза, че си отива вкъщи, но утре щяла да дойде рано сутринта, за да започнем подготовката на сватбата. Докато излизахме от стаята, изброяваше всички неща, които трябва да вземе със себе си, идвайки насам.

— Е, до утре — каза Уила и стисна ръката ми.

— Да.

— Това е вълнуващо, Уенди — напомни ми тя. — Дръж се подобаващо.

— Старая се — казах аз и се опитах да се усмихна.

Тя се засмя на несполучливия ми опит и си тръгна. Облегнах се на стената до вратата на всекидневната. Дънкан беше до мен, но не каза нищо.

Уила беше права. Всичко това беше като приказка. Но защо не го чувствах така?

Погледнах към коридора и видях Фин да прави вечерния си обход. Той вървеше към мен на път към северното крило, но като ме видя, се спря. Тъмните му очи се задържаха върху мен, след това се обърна и тръгна в другата посока.

О, да. Това беше причината. Също като в приказка, аз щях да се омъжа за принц. Но по една случайност бях влюбена в „просяка“.

На другия ден сутринта нямах търпение да започнем тренировките, защото се надявах по този начин да откъсна мислите си от предстоящия годеж, но не бяха минали и десет минути от събуждането ми, когато попаднах в ноктите на Аурора. Тя пристигна дори преди Уила и иззе изцяло сватбените приготовления от ръцете й. Уила не остана особено доволна от това, но направи всичко по силите си да бъде учтива с Аурора.

Отидохме в голямата трапезария, защото Аурора носеше безброй книжа и искаше да ги разстеле върху дългата маса. Тя беше приготвила списъци с гостите, разпределение на местата, цветови палитри, мостри от платове, модни журнали, модели на рокли и изобщо всичко, което е нужно за една сватба.

— Трябва да направим годежа този уикенд очевидно, защото до сватбата остават само няколко месеца — каза Аурора, почуквайки с пръсти по един календар на масата.

Аз седях на стол на челното място, като Аурора беше от едната ми страна, а Уила от другата. Аурора се беше навела над масата и при всяко нейно движение зелената й рокля се полюшваше плавно около нея. Уила бе скръстила ръце пред гърдите си и гледаше ядовито към Аурора.

— Преди годежа трябва да сме избрали вече цветовете и да сме планирали самата сватба от край до край — каза Аурора.

— Това е прекалено скоро — поклати глава Уила. — Не е възможно да подготвим всичко това заедно със самия годеж. Дотогава има само няколко дни.

— Налага се да отпечатаме поканите за сватбата колкото може по-скоро и да ги раздадем по време на годежа — рече Аурора. — Кога е рожденият ти ден, принцесо?

— На девети януари — отвърнах аз.

— Защо е нужно да раздаваме поканите? — попита Уила. — Защо не ги разпратим по пощата като нормални хора?