Аманда Хокинг - Разкъсана

— Защото ние не сме нормални хора. — Аурора я стрелна с гневен поглед. — Ние сме трил . И сме от кралско потекло. Обичайната практика при нас е да раздаваме поканите си на годежа.

— Добре, но в такъв случай трябва да отложим годежа поне с една седмица — каза Уила.

— Няма да споря с теб за това. — Аурора се изправи и разтри челото си. — Като майка на младоженеца годежът е моя грижа, а не твоя. И ще го организирам и планирам, както намеря за добре.

— Добре. — Уила вдигна ръце, сякаш не я беше грижа, но все още беше ядосана. — Постъпи както искаш. Това е твое право.

— Сега да се съсредоточим върху сватбата. — Аурора сведе поглед към мен. — Кой искаш да дойде на сватбата ти?

— Ами… — Свих рамене. — Уила очевидно ще ми бъде почетна шаферка.

— Благодаря. — Уила се усмихна победоносно на Аурора.

— Разбира се. — Аурора отвърна иронично на усмивката й и надраска името й върху лист хартия. — А кои ще бъдат останалите ти шаферки?

— Не знам. — Аз поклатих глава. — Всъщност аз не познавам много хора тук.

— Чудесно. Аз съм ти съставила списък. — Аурора грабна от масата списък от три страници и ми го подаде. — Тук ще намериш имената на почтени млади марксини, които са идеални за шаферки.

— Това са само имена и произволни факти — забелязах аз, преглеждайки списъка. „Кена Томас има черна коса и лунички, а баща й е маркиз на Ослина.“ Това не ми говори нищо. Нима трябва да избирам свитата си сред списък от непознати въз основа на цвета на тяхната коса?

— Ако предпочиташ, мога да ги избера вместо теб — предложи Аурора. — Но за да те улесня, съм започнала с имената на най-желаните, стигайки до най-нежеланите, въпреки че всички са приемливи.

— Аз мога да й помогна — рече Уила, взимайки списъка от ръцете ми, преди да го направи Аурора. Тя бързо стигна до края на списъка и за мое удовлетворение избра онези имена, които бяха най-малко предпочитани от Аурора.

— Не можем ли да се ограничим само с Уила? — попитах аз. — Сигурна съм, че и Тове няма толкова много приятели, подходящи за шафери. Можем да направим малка сватба.

— Не ставай смешна — рече Аурора. — Ти си принцеса. Не можеш да имаш малка сватба.

— Аурора е права — подкрепи я Уила, макар и без желание. — Сватбата ти трябва да бъде грандиозна, така че да им внушиш, че си принцеса, с която трябва да се съобразяват.

— Те не знаят ли вече това? — попитах аз чистосърдечно и Уила сви рамене.

— Не пречи да им го припомниш.

— Тъй като баща ти е извън картината, Ной може да те придружи до олтара — каза Аурора, записвайки си нещо.

— Ной? — попитах аз. — Твоят съпруг?

— Да, той е подходящ за целта — отвърна Аурора безцеремонно.

— Но аз едва го познавам.

— Е, не можем да те оставим да вървиш сама — каза Аурора, поглеждайки ме с раздразнение.

— Защо да не може да ме придружи Мат? — попитах аз. — Той на практика ме отгледа.

— Мат? — Аурора беше объркана и когато си спомни кой е той, сбърчи нос в знак на отвращение. — Онова човешко момче? В никакъв случай. Той дори не би трябвало да живее в двореца и ако се разбере, че е бил тук, ще станеш за посмешище на цялото кралство.

— Добре… тогава. — Помъчих се да се сетя за някой друг освен Ной. — Ами Гарет?

— Гарет Стром? — Аурора беше ужасена, но според мен този път причината беше, че той е напълно приемлив кандидат.

— Той е почти неин втори баща — изтъкна Уила със закачлива усмивка. Ако баща й ме изпратеше до олтара, това щеше да даде на нея и на семейството й по-голям престиж.

Но това не беше причината, поради която се спрях на него. В действителност аз харесвах Гарет и той наистина беше най-близкото до баща, което имах в Трил.

— Ако това е желанието на принцесата — каза Аурора и неохотно задраска името на съпруга си, замествайки го с това на Гарет.

Те продължиха така още известно време и накрая им се извиних, че трябва да ги оставя. Техните препирни и спорове ми бяха дотегнали. Тръгнах надолу по коридора, като единственият ми план беше да не съм там, където са те.

Когато наближих Военната зала, чух гласове. Спрях се и надникнах вътре. Нездравият на вид канцлер седеше на писалището с купчина книжа пред себе си. Фин и Тове стояха срещу него и разговаряха, а Томас беше пред библиотеката и търсеше нещо.

— Какво правите? — попитах аз, влизайки в залата.

— Тези момчета имат един идиотски план и аз им ходя по акъла — каза канцлерът.

— Не е идиотски — рече Фин и изгледа гневно канцлера, който обаче беше твърде зает да бърше потта от челото си, за да забележи това.