Аманда Хокинг - Разкъсана

— Опитваме се да намерим начин да удължим примирието — обясни Тове. — Преглеждаме стари договори с Витра и други общности, за да видим дали нямаме такъв прецедент.

— Намерихте ли нещо? — попитах аз.

Тръгнах към писалището и прелистих няколко документа. Повечето от тях бяха на език, който не разбирах, изписан с букви, които можеха да бъдат оприличени на кирилските или арабските. Докато се ровех в библиотеката, бях открила, че това беше езикът на по-старинните документи.

— Нищо полезно засега, но току-що започваме — каза Тове.

— Няма и да намерите нищо полезно. — Канцлерът поклати глава. — Витрийците никога не използват писмени договори и никога не ги удължават.

— Какви обстоятелства биха могли да удължат едно примирие? — попитах аз, пренебрегвайки канцлера.

— Не знаем точно — призна Тове. — Но често в езика има вратички, които могат да бъдат използвани срещу тях.

— Вратички? — попитах аз.

— Да, като в приказката за Румпелщилцхен 5 5 Пакостливо джудже от приказка на Братя Грим, което по силата на стар облог трябвало да получи първородното дете на кралицата. Тя можела да избегне това само ако познае името му. Затова изпратила свой съгледвач в планината, където живеело джуджето, и една нощ той чул дребосъкът да припява малка песничка, споменавайки името си: Румпелщилцхен. Така, когато на другия ден джуджето отишло при кралицата, тя казала името му и облогът бил развален. — Б.пр. — каза Фин. — Понякога, когато се правят спогодби, се оставя някаква малка вратичка. Звучи невъзможно, но и това се е случвало.

— Аз чух споразумението. Те не казаха нищо такова — отбелязах аз. — Казаха само, че няма да ни нападат, докато стана кралица. Ами ако никога не стана кралица?

— Не, ти трябва да станеш кралица — рече Фин, взимайки купчина книжа.

— Но това би означавало неопределено дълъг период на мир, нали така? — попитах аз. — Имам предвид, ако никога не стана кралица.

— Съмнявам се — каза Тове. — Кралят ще намери начин да заобиколи това и само ще бъде още по-бесен, когато го направи накрая.

— Но… — Аз замълчах и въздъхнах. — В такъв случай той би заобиколил всичко, включително и едно удължаване на срока. Защо изобщо си правите труда тогава?

— Удължаването на срока не е нашата цел. — Тове срещна погледа ми. — Ще се задоволим и с някакво временно решение, ако нямаме друг избор, но ние искаме да намерим нещо, което ще сложи край на всичко това.

— Смятате ли, че такова нещо съществува? — попитах аз.

— Единственият език, който кралят разбира, е този на насилието — каза разпалено канцлерът. — Ние трябва да стоварим върху тях цялата си сила колкото може по-скоро.

— Това сме го опитвали! — каза Тове, губейки търпение. — Отново и отново! Кралят не се поддава на нашите атаки! Ние не можем да му причиним нищо!

И в този момент изведнъж ми хрумна нещо. Когато Тове ми говореше за Локи, бе казал, че само той, Елора и аз сме достатъчно силни, за да го задържим и дори не беше сигурен дали изобщо ни е по силите да го екзекутираме. По думите на самата Елора кралят беше по-силен от Локи. Той бе убил майка й, която е била толкова могъща, колкото и тя.

Никой не бе успявал да спре краля. Елора не беше достатъчно силна, а Тове бе твърде несъсредоточен. Но аз притежавах силата на краля и могъществото на Елора.

— Вие искате аз да убия краля — казах аз. — Искате да удължите срока на примирието, за да имам време да се подготвя за това.

Тове и Фин отказаха да срещнат погледа ми, по което разбрах, че съм права. Те очакваха от мен да убия баща си.

Томас взе една голяма книга от библиотеката и я хвърли тежко на писалището. При падането й от кожената подвързия се вдигна прах. Тове беше толкова зает да избягва погледа ми, че подскочи, когато книгата изтрополя.

— Това може да помогне. — Томас посочи книгата. — Но е написана на трилски.

— Какво означава „трилски“? — попитах аз с желанието да насоча разговора към нещо друго, което не касаеше отцеубийство.

— Това е старият език на трил — обясни Фин и махна с ръка към документите със странни символи, които бях видяла преди това. — Само Тове може да го чете с лекота.

— Това е мъртъв език — обади се канцлерът. — Чудя се как е възможно някой да го знае.

— Не е толкова трудно. — Тове посегна към книгата. Когато отвори страниците, от тях дойде миризма на плесен. — Мога да те науча, ако искаш.

— Аз трябва да се науча — казах. — Но не точно сега. Опитваме се да намерим начин да удължим споразумението, нали така? Как мога да помогна?