Аманда Хокинг - Разкъсана

Спрях да крача и погледнах неспокойно към Мат и Рис. Рис беше прав. Трябваше да се погрижа да се измъкнем оттук. Това място не беше безопасно и неспособността на Рис да седне беше от второстепенно значение. От друга страна, тя просто налагаше да се махнем още по-бързо.

— Готови ли сте, момчета?

— За какво? — попита Мат.

— За бягство — отвърнах. — Не знам какво има от другата страна на вратата или колко дълго мога да ги задържа. Веднага щом отворят вратата, трябва да сте готови да бягате, колкото може по-бързо и колкото може по-далече.

— Няма ли просто да им спретнеш номера от „Междузвездни войни“? — попита Рис. Не изглеждаше смутен от идеята. — Както направи Оби-Уан Кеноби, когато каза: „Това не са дроидите, които търсите.“

— Да, но не знам колко са тъмничарите и колко опасни могат да бъдат. — За миг си спомних за Фин и за това, че не беше в дома ми, когато имах нужда от него. — Хайде просто да се махаме оттук, става ли?

Мат не изглеждаше убеден, но като че ли и не можех да се надявам да постигна много в това отношение. Всичко ужасно се беше объркало и причината беше единствено в това, че не пожелах да остана във Фьоренинг и да бъда глупава принцеса.

Ако бях го сторила, нищо подобно нямаше да се случи. Мат и Рис щяха да бъдат по домовете си, здрави и невредими, а Фин щеше да бъде… Е добре, не знам къде щеше да бъде, но със сигурност нямаше да му се случат нещата, които вероятно го бяха сполетели.

С тази пареща мисъл в главата аз заблъсках по вратата колкото мога по-силно. Юмрукът ми изтръпна от болка, но не ме беше грижа.

— Какво има? — попита дълбок, дрезгав глас и по средата на вратата се появи тесен отвор.

Наведох се да надникна през него и видях таласъма, който по-рано беше дошъл с Локи. Над очите му бяха надвиснали гъсти вежди и не бях сигурна, че го виждам достатъчно добре, за да използвам внушение върху него. Нито пък имах представа дали то работеше върху истински тролове. Те изглеждаха съвършено различен вид от моя.

— Ти си Лъдлоу, нали? — попитах аз, спомняйки си името, което Локи беше извикал, изпращайки го за помощ.

— Не се опитвай да ме омаеш, принцесо. – Таласъмът се покашля и след това се изплю на земята. Избърса лице с ръкава си и се обърна към мен. — Устоявал съм на много по-красиви момичета от теб.

— Трябва да отида до тоалетната. — Отказах се да се преструвам на дружелюбна, защото чувствах, че прямотата и цинизмът ще свършат повече работа при него.

— Ами давай тогава. Не е нужно да ми искаш разрешение за това — изсмя се Лъдлоу и звукът не беше никак приятен.

— Тук няма тоалетна. Не мога просто да клекна на земята — казах искрено възмутена от идеята.

— Тогава стискай. — Лъдлоу понечи да затвори отвора, но аз си пъхнах ръката в него. Той натисна по-силно, но без резултат. Ако се стигнеше изобщо до това, можех лесно да надвия това плашило.

— Не можеш ли да повикаш тъмничар или нещо такова да ме придружи до тоалетната? — попитах аз.

— Аз съм тъмничарят — тросна се Лъдлоу заплашително.

— О, нима? — Усмихнах му се превзето, осъзнавайки, че задачата ми можеше да се окаже много по-лесна, отколкото си мислех.

— Не ме подценявай, принцесо — изръмжа Лъдлоу. — Аз ям момичета като теб за закуска.

— Значи си канибал? — казах аз, сбърчвайки нос.

— Лъдлоу, да не би да тормозиш бедното момиче? — каза нечий глас, чийто притежател остана невидим в този момент. Лъдлоу се дръпна настрани и видях Локи да се приближава наперено към нас.

— По-скоро тя тормози мен — оплака се Лъдлоу.

— Да, колко ли е тежко да разговаряш с една красива принцеса — каза Локи сухо и Мат изсумтя зад мен.

Лъдлоу промърмори нещо, но Локи вдигна ръка и го накара да замълчи. Той беше твърде близо до вратата, за да мога да видя лицето му. Отворът беше на нивото на очите на Лъдлоу и съответно около кръста на Локи.

— Какъв е проблемът? — попита Локи.

— Налага се да отида до тоалетната. — Наведох се към отвора с надеждата да срещна погледа му, но те и двамата бяха извън полезрението ми.

— И аз й казах да ползва килията — рече Лъдлоу с нотки на гордост.

— О, как си могъл! Тя не е някакъв обикновен манкс . Не можем да я поставяме в такова унизително положение! — скара се Локи на трола с искрено негодувание в гласа си. — Отвори вратата. Пусни я.

— Но, господарю, аз не би трябвало да я пускам, преди кралят да я призове. — Лъдлоу вдигна неспокойно глава към него.

— Мислиш ли, че кралят би искал тя да среща такова отношение? — попита Локи и таласъмът закърши ръце. — Можеш да обясниш на Негово величество, че вината е била изцяло моя, ако се стигне до това.