Аманда Хокинг - Разкъсана

Локи почука на вратата с драматичен жест и я отвори, без да дочака отговор. Влязох непосредствено след него.

— Локи! — извика Сара. — Трябва да чакаш за позволение, преди да влизаш в покоите ми.

Стаята й в много отношения беше издържана в стила на целия дворец. В средата имаше голямо легло с балдахин с неоправени, пурпурночервени завивки. Тя седеше на нисък стол пред една тоалетна масичка в дъното на стаята. Косата й беше хваната високо на същата стегната опашка, с която я бях видяла по-рано, но си беше сменила дрехите и сега носеше дълга черна сатенена роба.

Когато се обърна да ни погледне, платът на одеждата й трепна така, сякаш беше течен. Кафявите й очи се отвориха широко от изненада, когато ме видя, но тя бързо се овладя.

До нея седеше един таласъм, същият като Лъдлоу. Той се беше опитал да се премени в тесен костюм на иконом, но имаше същата ужасна кожа и измъчен вид. От ръцете му висяха дълги огърлици, обсипани с диаманти и перли. В началото не разбрах какво прави с тях, но после осъзнах, че ги държи за улеснение на господарката си, служейки й като жива кутия за скъпоценности.

Джафкаща топка от козина скочи от леглото, когато влязохме в стаята. Тя се спря непосредствено пред нас и видях, че това е само померан. По-голямата част от яростта му беше насочена срещу мен и когато Локи го сгълча, той млъкна. Гледайки ме подозрително, кученцето припна към Сара.

— Не очаквах да те видя толкова скоро. — Сара ми се усмихна с усилие и след това отправи леден поглед към Локи. — Щях да се облека, ако знаех, че идваш.

— Принцесата ставаше неспокойна. — Локи се излегна на плюшеното канапе до леглото. — След деня, който прекара, мислех, че заслужава известна промяна.

— Разбирам това, но в този момент съм малко неподготвена. — Сара продължи да го гледа гневно и посочи робата си.

— Добре, но в такъв случай не трябваше да ме изпращаш за нея толкова скоро — рече Локи, отвръщайки невъзмутимо на погледа й.

— Знаеш, че трябваше да направим… — Сара замълча и поклати глава. — Няма значение. Стореното сторено и ти си абсолютно прав. — Тя ми се усмихна и за момент изразът на лицето й стана някак топъл. Или поне много по-топъл, отколкото някога бях виждала на лицето на майка ми Елора.

— Какво става тук? — попитах.

Дори след всичко, което бяха направили, все още нямах никаква представа какво искат витра от мен. Знаех само, че нямат никакво намерение да спрат да ме преследват.

— Да, трябва да поговорим. — Известно време тя почукваше замислено с пръсти по масата. — Можеш ли да ни дадеш минутка, за да го направим?

— Добре — въздъхна Локи и стана на крака. — Хайде, Фрауд. — Малкото кученце се затича щастливо към него и Локи го грабна на ръце. — Възрастните трябва да си поговорят.

Таласъмът остави внимателно скъпоценностите на масата и тръгна към вратата. Вървеше бавно, поклащайки се заради телосложението си, но Локи направи широк завой, така че да позволи на трола да излезе преди него.

— Локи? — извика Сара, когато той стигна до вратата, но без да го поглежда. — Погрижи се съпругът ми да е готов да ни приеме.

— Както желаеш! — Локи се поклони леко, все още с кученцето на ръце. Когато излезе, затвори вратата след себе си и ме остави насаме със Сара.

— Как се чувстваш? — започна тя, правейки опит да се усмихне.

— По-добре. Благодаря. — Не бях сигурна, че трябва да й благодаря. Сара ме беше излекувала, но, от друга страна, тя навярно имаше някаква вина да бъда наранена преди това.

— Сигурно искаш да се преоблечеш. — Сара кимна към дрехите ми, ставайки от столчето. — Може би имам нещо като за теб.

— Благодаря, но наистина не ме е грижа особено за дрехите ми. Искам да знам какво става. Защо ме отвлякохте? — Чувствах, че кипя от гняв, и знаех, че тонът ми го издава, но тя като че ли не забеляза това.

— Сигурна съм, че ще се намери нещо — продължи Сара, като че ли изобщо не беше ме чула. Тръгна към един голям дрешник в ъгъла, отвори вратата му и се загледа вътре. — Това може да ти е малко голямо, но съм убедена, че ще свърши работа. — И тя извади една дълга черна рокля.

— Ама на мен наистина не ми е до никакви дрехи! — троснах се аз. — Искам да знам защо непрекъснато ме преследвате! Не мога да ви дам онова, което искате, ако не знам какво е то!

Докато Сара вървеше към леглото, забелязах, че се чувства неловко да срещне погледа ми. Очите й всячески ме избягваха. Всеки път, когато попаднеха на мен, бързо се извръщаха настрани. Тя тръгна към леглото и остави роклята върху него.