Аманда Хокинг - Разкъсана

Локи седеше на един стол, но когато влязохме, се изправи. Малкото кученце Фрауд беше изчезнало напълно и аз се надявах, че не са го изяли или нещо подобно.

— А, принцесо. — Кралят се усмихна, когато ме видя, но не стана. Очите му се стрелнаха към Локи само за миг. — Локи, свободен си.

— Благодаря, Ваше Величество. — Локи се поклони бързо и излезе. Останах с впечатлението, че той не се радваше на компанията на краля и това ме направи още по-неспокойна.

— Е, ще ми кажете ли какво става? — попитах краля направо и усмивката му стана още по-широка.

— Предполагам, че трябва да започнем от самото начало — каза той. — Аз съм кралят на Витра . Името ми е Орен и съм твой баща.

Първата ми мисъл беше най-очевидната: той лъже.

Но веднага след това си помислих: ами ако не лъже?

Елора несъмнено беше ужасна майка, която се интересуваше много малко от мен. Спомних си и как само преди няколко минути Сара беше пригладила с обич дрехата ми и бе казала: „Представях си този ден от много отдавна.“

В този момент тя стоеше наблизо, кършейки ръце. Срещна погледа ми за първи път и ми се усмихна окуражително, но на лицето й все още беше изписана тъга, която не разбирах.

Не приличах на нея, но в това отношение не приличах и на Елора. Те и двете ме превъзхождаха по красота, но Сара изглеждаше много по-млада, едва прехвърлила трийсетте.

— Е… — Аз преглътнах и се извърнах към Орен, заговаряйки с усилие: — Казвате, че Елора не е моя майка?

— Не, за съжаление Елора е твоя майка — каза той с тежка въздишка.

Това ме обърка още повече. Но признанието му придаде по-голяма достоверност на думите му. За него би било по-просто да ме излъже. Можеше да ми каже, че той и Сара са моите родители и ако случайно му се доверях, това щеше да увеличи шансовете да остана при него и да взема неговата страна.

Но той беше потвърдил, че Елора е моя майка, което ме оставяше в естествен съюз с нея, дори да приемех думите му за чиста монета.

— Защо ми казвате това? — попитах.

— Трябва да знаеш истината. Знам колко много Елора обича интригите. — Всеки път, когато Орен изречеше името й, на лицето му като че ли се изписваше горчивина. — Ако разполагаш с всички факти, за теб ще бъде по-лесно да вземеш своето решение.

— И какво е това решение? — попитах аз, но вече знаех отговора.

— Единственото решение, което е от значение, разбира се. — Устните му се извиха в странна усмивка. — Кое кралство ще управляваш.

— Ако трябва да бъда съвършено искрена, не желая да управлявам никое кралство. — Прибрах една свободна къдрица, която се беше измъкнала от ластика ми за коса.

— Защо не седнеш? — Сара махна с ръка към един стол зад мен и седна близо до краля.

— Значи… — Погледнах тъжното й лице. — … Ти си моята мащеха?

— Да — кимна тя.

— О! — Мълчах около минута, докато премислях нещата. — Не разбирам. Елора ми каза, че баща ми е мъртъв.

— Разбира се, че ще го направи — изсмя се Орен мрачно. — Ако ти беше казала за мен, щеше да бъде длъжна да ти даде възможност за избор, но тя е знаела, че никога няма да избереш нея.

— И как тогава… — Запънах се, докато търсех правилната дума. — Как точно… сте се срещнали… хм, за да ме заченете?

— Ние бяхме женени — каза Орен. — Това беше много преди да се оженя за Сара и този съюз беше доста кратък.

— Вие сте били женен за Елора? — възкликнах аз с гневни нотки.

В началото, когато ми каза, че е мой баща, си помислих, че това е била някаква незаконна връзка като тази на Елора с бащата на Фин. И през ум не ми беше минало, че това е бил един съвсем законен брак, за който са знаели всички във Фьоренинг.

В това число и Фин. Когато ми разказваше за Трил, запознавайки ме с всичко, което трябва да знае една принцеса, той не беше споменал, че майка ми е била омъжена за краля на Витра.

— Да, за кратко — отговори Орен. Като че ли искаше да ми внуши колко мимолетно е било всичко. — Ние бяхме женени, защото смятахме, че това е добър начин да обединим нашите кралства. Витра и Трил бяха имали свои конфликти през годините и ние искахме да наложим мир. За съжаление твоята майка е най-невъзможната, най-безразсъдната и най-ужасната жена на земята. — Той ми се усмихна. — Е, но ти вече знаеш това. Защото се познавате.

— Да, знам колко невъзможна може да бъде тя. — Почувствах някакъв странен импулс да я защитя, но не го направих.

Елора беше студена и на моменти почти жестока, но по някаква причина, когато Орен я злепостави, се почувствах засегната. Но въпреки това кимнах и се усмихнах, сякаш съм съгласна с него напълно.