Аманда Хокинг - Разкъсана

— Орен, Ваше Величество! — каза Сара умоляващо. — Тя е преживяла ужасно много днес. Нужно й време, за да си почине и да се възстанови. Не е възможно да се проведе разумен разговор, докато не се е излекувала напълно.

— Защо не се е излекувала напълно? — Орен й хвърли леден поглед и тя сведе очи.

— Направих всичко каквото мога за нея — каза Сара тихо. — Нямам вина за това, че е била наранена.

— Защо Локи не държи проклетите си следотърсачи под контрол! — изръмжа Орен. В този момент раздразнението му, което чувствах, че кипи под повърхността, припламна.

— Локи ви направи услуга, Ваше Величество — изтъкна Сара учтиво. — Това е много повече, отколкото изисква неговата титла и положение. Ако той не беше там, сигурна съм, че нещата щяха да се развият много по-зле.

— Няма да споря с теб за този идиот — рече той. — Ако принцесата се нуждае от почивка, тогава изпрати я до стаята й и ме остави.

— Благодаря ви, сир. — Сара се изправи, поклони му се леко и се обърна към мен. — Хайде, принцесо. Ще ти покажа стаята ти.

Исках да възразя, но знаех, че това не е най-добрият момент. Орен беше готов да излее гнева си върху някого, просто защото можеше да го направи и не исках аз да бъда причината за това.

Веднъж щом двойната врата на покоите на краля беше затворена плътно след нас, Сара се впусна да го оправдава. Всичко това било толкова мъчително за него. Той бил прекарал близо осемнайсет години, опитвайки се да ме намери и Елора направила всичко по силите си да му попречи. И целият този низ от събития бил достигнал връхната си точка тази вечер.

Искаше да ме накара да повярвам, че той не е бил винаги такъв, но аз имах чувството, че нищо не можеше да бъде по-далече от истината. Орен ме беше оставил с впечатлението, че това беше истинският му образ, когато е в добро настроение.

Малко по-късно стигнахме до една стая близо до тази на Сара, която беше по-малка и по-пестеливо обзаведена от нейната. Тя ми се извини, че нямат достатъчно подходящи дрехи за мен, както навярно е било във Фьоренинг. Не че ме беше грижа. Дрехите и удобствата не ме интересуваха особено в този момент.

— Вие не очаквате всъщност да остана тук, нали? — попитах аз. В това време тя обикаляше стаята, включваше лампите и ми показваше нещата, които може да са ми нужни. — Не и докато приятелите ми са държани като затворници в онази тъмница.

— Мисля, че нямаш избор — каза Сара сдържано. Думите й не съдържаха заплашителните нотки на Орен, тя просто ми съобщаваше един факт.

— Вие трябва да ми помогнете. — Пристъпих към нея, обръщайки се към очевидния й майчински инстинкт. — Те са там долу без вода и без храна. Не мога да ги оставя така.

— Мога да те уверя, че са добре и за тях ще се погрижат. — Тя срещна погледа ми, за да ме убеди, че казва истината. — Докато ти си тук, те ще бъдат хранени и обличани.

— Това не е достатъчно — поклатих аз глава. — Те нямат нито легла, нито тоалетна. — Не споменах, че Рис не можеше да седне и че нямам никаква представа как да разваля магията, с която неволно го бях омагьосала.

— Съжалявам — каза Сара искрено. — Обещавам, че ще се отбия при тях, за да се уверя, че са добре, но това е всичко, което мога да направя.

— Не можете ли да ги преместите в някоя друга стая или нещо подобно. Заключете ги в някоя свободна спалня. — Аз нямаше да намеря покой, докато те бяха държани като затворници, но ако успеех да ги измъкна от тъмницата, това щеше да е стъпка в правилната посока.

— Орен никога няма да го позволи. — Сара поклати глава. — Рискът е твърде голям. Съжалявам. — Тя ме погледна безпомощно и разбрах, че не мога да получа нищо повече от нея. — Отивам да ти намеря някоя подходяща дреха, с която да можеш да спиш.

Въздъхнах и седнах на леглото. Когато тя излезе, полегнах от изтощение. Почти не бях мигнала през последните двайсет и четири часа и през това време се бяха случили толкова много неща.

Но колкото и да бях уморена, знаех, че не мога да заспя. Не и докато Мат и Рис не бяха в безопасност.

Нямах нито план, нито знаех какво трябва да предприема. Сара ми беше донесла спортен клин и потник, и двете неща в черно. Преоблякох се, защото идеята да се мотая по рокля не ми се струваше добра, след което излязох тихо в коридора.

Опитах се да си спомня пътя, по който Локи ме беше довел тук, но осветлението беше затъмнено и така ми беше още по-трудно да се ориентирам в непознатата обстановка. Като че ли не бяхме завивали много пъти и затова задачата ми трябваше да бъде относително проста.