Лоръл Хамилтън - Небесносини грехове

Една от тези облаги беше надзърването в спомените на Жан-Клод.

Помнех кожата на Ашър като хладна коприна под върховете на пръстите ми, всеки сантиметър от него бе безупречен. Но пръстите на Жан-Клод го бяха докосвали, а не моите. Фактът, че дори сега помнех толкова ясно допира на кожата на Ашър, че изпитах нужда да се протегна към ръката му, само за да видя дали споменът е истински, беше просто едно от тези странни неща, с които трябваше да живея. Дори и Жан-Клод да присъстваше в колата, той също нямаше да докосне Ашър. Минали са векове откакто са били част от menage a trois с Джулиана - човешкия слуга на Ашър. Тя е била изгорена като вещица от същите хора, които използвали светена вода, за да прочистят злото на Ашър.

Жан-Клод е успял да спаси Ашър, но е закъснял прекалено много за Джулиана. Нито един от двамата мъже не е простил на Жан-Клод за закъснението му.

- Ако Мюзет е нарушила закона, не можем ли да я накажем или да я изритаме от територията ни?

Вече бях на края на гробището и се оглеждах за несъществуващия трафик.

- Ако друг Господар-вампир беше дошъл по такъв оскърбителен начин, тогава щяхме да имаме право да го убием, но това е Мюзет. Както ти си Бьолверк на върколаците, по същия начин Мюзет е... - Изглежда търсеше думата. - Не зная как се казва на английски, но на френски Мюзет е bour reau. Тя е нашето плашило, Анита, и е такова от над шестотин години.

- Добре - съгласих се - тя е плашеща, това го приемам, но то не променя факта, че е нахлула в земите ни. Ако я оставим да й се размине, ще опита още повече неща.

- Анита, не става въпрос само за това. Тя е... - изглежда, че отново търсеше подходящите думи. Това, че забравяше толкова много думи на английски, показваше колко бе уплашен. -

Vaisseau... защо не мога да се сетя английските думи?

- Разтревожен си.

- Изплашен съм - поправи ме той - но Бел Морт е направила Мюзет свой представител. Да нараниш Мюзет означава да нараниш Бел.

- Буквално ли? - попитах, докато завивах по Макензи.

- Non, по-скоро става въпрос за учтивост, отколкото за магия. Дала е печата си на Мюзет, владическия си пръстен, което означава, че Мюзет говори от името на Бел и сме приндуни да се отнасяме към нея така както бихме се отнасяли към Бел Морт. Това беше много неочаквано.

- Какво значение има vaisseau? - попитах.

Чакахме на светофара на Уотсън и гледахме към Макдоналдс и Юниън Плантърс Банк.

- Ако Мюзет не беше представител на Бел, тогава щяхме да я накажем за това, че е дошла по-рано и за прекратяването на преговорите. Но ако я накажем сега, това би означавало, че ще направим същото и с Бел, ако беше тук.

- И какво от това? Защо да не накажем Бел, за това, че е дошла по такъв оскърбителен начи, както ти се изрази?

Тогава Ашър ме погледна, но не можех да задържа погледа му, защото сигналът на светофара най-накрая се беше сменил.

- Не разбираш какво говориш, Анита.

- В такъв случай ми обясни.

- Бел е нашата sourdre de sang, нашият първоизточник. Тя е кръвната ни линия. Не можем да я нараним.

- Защо не?

Той обърна цялото си лице към мен и остави косата си да падне назад, така че най-сетне цялото му лице се показа. Мисля, че беше прекалено шокиран от въпроса ми, за да се притеснява за прикриването си.

- Това не се е правило, това е всичко.

- Кое не се е правило? Да защитиш територията си от всички, които нахлуват незаконно?

- Да нападнеш главата на рода си, твоя sourdre de sang, твоя първоизточник на кръв, това просто не е правено.

- И ще повторя пак, защо не? Бел ни оскърби. А не обратното. Жан-Клод преговаряше честно. Мюзет е тази, която се държи като лош вампир. И щом тя идва с благословията на

Бел, значи Бел е злоупотребила със статуса си. Мисли си, че ще приемем всичко, което ни сервира.

- Ни сервира? - повтори въпросително той.

- Каквото и да ни направи, си мисли, че ще го приемем, просто ще го преглътнем без да се оплакваме.

- Права е - каза Ашър.

Намръщих му се, след това се обърнах към пътя, като продължавах да се мръщя.

- Защо? Не трябва ли да се отнасяме към всяка обида или заплаха по един и същи начин?

Той прокара ръце през гъстата си коса и я дръпна назад от лицето си. Уличното осветление пресичаше лицето му в сянка и светлина. Бяхме спрели на друг светофар, до нас имаше още един джип, така че прозорецът му бе наравно с нашия. Жената зад волана ни хвърли бегъл поглед, след което се втренчи повторно. Очите й станаха кръгли, но Ашър не забеляза. Погледнах я и тя отклони очи, смутена, че са я хванали да се взира.

Американците са научени да не се взират в нищо, което не е идеално. Сякаш като го гледаш, става пореално. Игнорирай го и ще изчезне.