Кати Хопкинс - Рецепта за успех

— Ъъъ… колко струва? — поинтересувах се.

— Колко струва тази рокля, Дора? — попита продавачката някого в помещението отзад и вдигна роклята.

— Няма кой знае колко плат в нея — отвърна белокосата жена, която се появи на вратата. — Дай ни един паунд, ако ти стане.

Един паунд за рокля на Сузи Цанг! Само ако знаеха. Тези рокли се продаваха за четиристотин или петстотин паунда в лондонските магазини. Не можех да повярвам на късмета си. Такава рокля, а на всичкото отгоре и щяха да ми останат дребни от парите, които имах в портмонето си.

Дано, дано да ми стане — замолих се на светеца покровител на магазините втора употреба, когато влязох в пробната.

Феи, ангели, светци и елфи ми се усмихваха свише. Роклята ми пасна така, сякаш беше шита за мен. Не можеше да изглежда по-добре. Щях да отида на бала, без да приличам на „кръпка“.

Облякох се, платих и се понесох с танцова стъпка обратно към автобусната спирка. Беше слънчево, а аз се чувствах страхотно.

Едва в автобуса си спомних съобщението, което Ури ми прочете от астрологическия сайт. „Върни се там, където беше, и ще намериш това, което търсиш“.

Дали не е означавало „върни се в магазина, отиди и купи роклята“? Все едно. Дааа! Извадих голям късмет и си имах страхотна нова рокля. Може би в крайна сметка бе предопределено от звездите нещата да се подредят.

Като се върнах вкъщи, започнах трескаво да се приготвям за благотворителния бал. Имах списък с етапи за разкрасяване, който бях изрязала от списанието си „Стар Гърл“ 5 5 „Звездно момиче“ (англ.). — Б.пр. миналата година, в случай че ме поканеха на събитие като това. Дори и не бях подозирала, че ще се случи толкова скоро.

Списъкът ми гласеше:

1. Къпане с ягодовия душ гел, който мама ми купи за Коледа.

2. Почистване на лицето с манговия ексфолиант (подарък от леля Фийби).

3. Овлажняване на кожата с ябълков лосион за тяло.

4. Измиване и подхранване на косата с боровинковия ми шампоан и балсам.

— Пф! — каза Дан, когато излязох от банята. — Миришеш на плодова салата.

Не му обърнах внимание. Беше ми толкова хубаво, че нито фактът, че момчетата бяха оставили вода в сапунерката и сапунът се бе размекнал, още по-малко пък това, че бяха зарязали мокри хавлии на пода в банята след футболния си мач, можаха да ми развалят настроението. Чувствах се страхотно.

Беше ред на ноктите и грима. Мама по принцип не ми разрешава да се гримирам, но тъй като случаят беше специален, ми позволи и дори ми услужи с едно от своите розови червила. Докато се занимавах с разкрасяването си, тя си говореше с леля Пат на първия етаж, довършвайки сладкишите, които правеше за благотворителния търг. Прекрасен аромат на печено, канела и ванилия се разнесе нагоре по стълбите. Като се облякох, вдишах разкошната комбинация от аромати и ме обзе неописуемо щастие. Вечерта щеше да е страхотна. Усещах го с всяка своя клетка.

В шест и половина вече бях облечена и готова за тръгване. Докато слизах по стълбите, се почувствах като във филм. Дори Андреа откъсна поглед от книгата си и повдигна вежди, когато влязох в хола и направих котешка походка в стил Лудетините. Джорджи, Меган, Хана и аз я бяхме репетирали с часове в двора на училището: задникът — леко вирнат, едната ръка — на ханша, долната устна — малко издадена, бузите — всмукнати.

— Изглеждаш чудесно — каза тя. Такова нещо, изречено от Андреа, си беше жив комплимент, тъй като бе от ония, които не споделят много-много какво им минава през ума.

Уил подсвирна закачливо.

— Изглеждаш страхотно — каза той, — но зарежи котешката походка.

— Аха! А също и гримасите. Но си добре като за момиче — допълни Дан, след което погледна през прозореца. — Лимузината ти е тук.

Момчетата помогнаха на мама да изнесе тортите и всички излязохме, за да се качим в „лимузината“.

Мама се бе уговорила с вуйчо Кев да ни закара до хотела с белия си микробус, защото нямаше как да занесе тортите с автобуса, а не искаше да се охарчва за такси. Той дойде точно навреме и аз се качих отзад с две от тортите, а мама седна отпред с другите две на коленете си.

— Време е за купон — казах, ухилена до ушите, като потеглихме шумно. Изгарях от нетърпение да стигнем дотам.

Когато пристигнахме, във въздуха витаеше празнична възбуда. Дами, облечени в неотразими дълги вечерни рокли, и мъже в черни костюми с папионки се придвижваха от колите си към стълбите на хотела. BMW-та, мерцедеси, рейндж роувъри, десетки скъпи коли бяха вече на паркинга и когато вуйчо Кев спря, аз се надявах никой да не ме види, като излизам от стария микробус. Замалко дори да го помоля да ме остави на завоя преди хотела, но знаех, че няма да мога да извървя дългото разстояние с обувките, които бях заела от мама. Бяха най-готините й — с малки токчета и заострени отпред (поредната находка в магазина за втора употреба). Освен това мама и вуйчо Кев можеха да си помислят, че капризнича по отношение на превоза ни. И макар да беше точно така, не ми се искаше да ги обидя.