Кати Хопкинс - Рецепта за успех

Огледах се наоколо. Всички в клуба се бяха обърнали към мен.

— Тихо — изшътка друг компютърджия.

— Съжалявам — извиних се. — Това е един от онези изскачащи прозорци. Ей сега ще се отърва от него.

Отчаяно огледах клавиатурата за бутон, с който можех да намаля звука. Намерих един в горния край. Натиснах го колкото се може по-бързо, но музиката не престана да се усилва. Всички продължаваха да ме гледат, включително и Ури, който се беше ухилил до уши.

— Помощ — прошепнах му аз.

Той вдигна окуражително палци и запляска с ръце за внимание.

— Моля за тишина! Нека поздравим Момичето на зодиака за месеца. Ура!

При приветствието няколко от момчетата го погледнаха, сякаш се беше смахнал.

— Какви ги вършиш? — попитах го, когато дойде при мен. — Не искам да безпокоя хората още повече. Моля те, изключи звука и се отърви от този мигащ прозорец, който ми изскочи. Аз не успях.

— Но ти си Момичето на зодиака за този месец — каза Ури. — Защо ще искаш да се отървеш от такова нещо? Та това е прекрасно. Не знаеш ли какво означава?

— Не — прошепнах. — Моля те, много те моля, изключи звука! Всички са зяпнали насам.

Ури натисна някакъв бутон и звукът изчезна.

— Готово. Е, как се чувстваш?

— За кое?

— За това, че си Момиче на зодиака за месеца.

— Как се чувствам? Като Момиче на зодиака? Никак. Нямам си и идея какво означава това, пък и не става ли Момиче на зодиака всеки, който посети сайта? Нещо като промоция?

— За бога, нищо подобно! Всеки месец има само едно Момиче на зодиака. Само ти си. А това ще рече, мила… — каза той и погледна към екрана, за да види името ми — Тори, че ти предстои страхотен месец. Е, да се надяваме, че ще е такъв. Може и да не е. От теб зависи какъв ще си го направиш. Чакат те какви ли не изненади. Хм. Нека да погледна. Значи Слънцето ти е в зодия Телец? Телците се управляват от Венера, което ще рече, че Неса ще ти бъде покровителка. Щастливка. Тя е невероятна. Истинска богиня. Ще я харесаш.

— Покровителка? Но… аз не желая да имам покровителка. Имам си майка и баща, макар татко да не живее с нас… Това, което се опитвам да кажа, е, че нямам нужда някой да се грижи за мен, така че можеш да предадеш на Неса, че не ми е необходима.

Ури се разсмя.

— Кажи й го сама. Тя със сигурност ще се свърже с теб.

Стана ми малко страшно. Все едно някой ме следеше. Първо — листовката, която връхлетя отгоре ми в училищния двор. После — красивата жена, която ми подаде същия лист. А сега и това. Феи, ангели или каквото беше там — Меган можеше да си ги задържи за себе си. Станах да си ходя.

— Ами, добре. Благодаря! Трябва да тръгвам вече.

Ури се наведе и погледна екрана.

— Ако искаш, можеш да забравиш за това. Някои така правят. Страхуват се от непознатото и от това, което не разбират, но… — Той заразглежда хороскопа ми. — Но, не. Твоят хороскоп не е на пъзла.

Само дето в момента се чувствам точно такава — помислих си, като се отправих към вратата. Когато я отворих, за да изляза, Ури извика:

— Тук има съобщение за теб, Момиче на зодиака: „Върни се там, където беше, и ще намериш това, което търсиш“.

— Аха. Ясно. Благодаря! Чао — отроних и хлопнах вратата зад себе си. Какво, за бога, означаваше всичко това? Хората, които се занимават с компютри, понякога са доста странни, но този тук беше направо върхът. Искам да се прибера у дома — помислих си — На сигурно място, здраво стъпила на земята, на дивана, пред телевизора. Както обикновено.

На връщане към автобусната спирка минах отново покрай магазина за втора употреба. Като погледнах през витрината, забелязах, че възрастната жена вътре изваждаше разни неща от найлонов чувал и ги слагаше на закачалките зад щанда. Едно от тях привлече вниманието ми.

Къса рокля от нежен муселин на корали и цветя, с гол гръб и презрамки, връзващи се на врата. Страшно готина. Трябваше пак да вляза.

— Извинете — казах, като приближих жената зад щанда и посочих роклята, — ъъъ… продавате ли я?

Тя кимна и се усмихна.

— Да, продаваме я. Изглежда като чисто нова, нали? Ще ти е точно по мярка. Преди малко я донесоха. Искаш ли да я пробваш?

Жената ми подаде роклята, а аз хвърлих едно око на етикета. „Сузи Цанг“. Боже мили! Четох за нея в едно от лъскавите списания миналата седмица. Дан ми ги набавя. Събира хартия за вторични суровини в богаташките квартали и в деня за рециклиране на хартиените отпадъци преглежда списанията, които са изхвърлени до казаните, защото знае, че обичам да ги чета. Носи ми всички броеве на „Вог“ и „Харпърс“. Оттам знаех, че Сузи Цанг бе най-известната нова дизайнерка в страната.