Кати Хопкинс - Рецепта за успех

Обърнах се, за да видя на кого, но зад мен нямаше никого. Тя пак помаха. Майчице! Да не би да махаше на мен? Не може да бъде. Но се оказа точно така. Дори тръгна към мен.

Спря и ми се усмихна.

— Здравей, Тори! — каза. — Казваш се Тори, нали? Помислих си, че може да те срещна тук. Аз съм Неса.

Стоях там като глътнала бастун. Защо ли ме заговори? Всички ни бяха зяпнали. Но това име — Неса, Неса? Бях го чувала някъде и разпознах аромата на бели рози и дъжд. Къде? Къде? Напънах се да се сетя. Ами да. Неса. Това беше името на жената, която „капитанът“ на междузвездния магазин за чалнати, Ури, бе нарекъл моя покровителка. Не можеше да е имал предвид тази дама. Нямаше начин. Та тя имаше вид на звезда. Световноизвестна. И със сигурност не изглеждаше мръднала, за разлика от Ури. Още по-малко приличаше на жалка покровителка на някаква си тийнейджърка.

Когато най-сетне се поокопитих и бях в състояние да продумам, отвърнах:

— Здрасти! Ммм, да, аз съм Тори.

— Моето Момиче на зодиака — рече тя с усмивка. — Тори Тейлър, зодия Телец. Разгледах хороскопа ти.

От толкова емоции около идването на бала съвсем бях забравила за странното съобщение на компютъра този следобед. Бях сигурна, че вече никога няма да чуя за това. Помислих го за някакъв спам, който винаги изскача, когато някой влезе в астрологическия сайт, който посетих. Нищо особено. Но хей, ако значеше, че тази невероятна жена ще говори с мен, нямах нищо против. Хората продължаваха да ни гледат. Покрай нея са решили, че и аз съм известна. Нямам нищо против — констатирах аз и пристъпих от единия крак на другия, като си придадох важен вид. Хората всъщност мислеха, че и аз съм важна клечка.

— Да, ъъъ… това съм аз, Момичето на зодиака — отвърнах и също й се усмихнах. — Тори е съкратено на Виктория. Всички приятели ми викат Тори, а не Виктория.

— Тогава и аз ще те наричам така — каза Неса, — защото се надявам да се сприятелим.

Да се сприятеля с някого като нея! Това ще е велико! — помислих си и й се усмихнах възможно най-широко.

Преди да успеем да си кажем още нещо, някакъв възрастен господин с бяла брада се появи, хвърли ми такъв поглед, сякаш казваше: „Ти пък откъде се пръкна?“, и я дръпна настрана, така че нямах възможност да я попитам нищо повече за Момичето на зодиака или покровителите.

Останалата част от вечерта мина неусетно. Готини сервитьори се разхождаха с табли с питиета и хапки, а Джорджи и аз наблегнахме на сладките неща, които бяха невероятно вкусни: малки шоколадови кексчета, полети с малинов сироп, дребни сладкишчета с извара и миниатюрни палачинки с кленов сироп. Хипер вкуснотия. След хапването се покефихме в дискотеката. Изтанцувахме всички танци, които бяхме упражнявали при многобройните си гостувания с преспиване у Мег и Хана. Репертоарът ни варираше от руски казачок (в който никак не ме биваше, защото все се прекатурвах, когато трябваше да подскочим на един крак, докато изнасяхме другия напред), минаваше през испански, египетски, каубойски танци и стигаше до балет и ирландски танци. Мисля, че някои хора ни сметнаха за абсолютно мръднали, но на нас не ни пукаше. Ние си прекарвахме супер яко. Дори някакво готино момче с тъмна, небрежно разрошена коса ме покани на танц и с удоволствие се присъедини към нас, когато изреждахме танците от всички краища на света. Такъв живот искам — помислих си, като обикаляхме на подскоци целия дансинг. — Създадена съм за охолен живот.

С напредването на вечерта се преместихме в съседната зала, където красивият мъж, който пристигна с Неса, бе представен като господин Сони Олимпус, или иначе известен като господин О. Той се изправи и даде началото на публичен търг. Забелязах как хората се побутваха и си шепнеха едни други, докато наддаването набираше скорост. Но веднага ми направи впечатление, че не го правеха с гадни чувства, както Хло и Соня от нашето училище се отнесоха към мен, а с възхищение.

Господин О беше невероятен. Подклаждаше ентусиазма на хората, така че те наистина се надпреварваха в желанието си да победят.

— Колко ли да предложа за този превъзходен плетен кош от „Брекнамс и Стейсън“? — попита той, а гласът му прозвуча като от реклама за шоколад — дълбок и чувствен. — Да започнем наддаването от сто паунда.

— Пет милиона — казах аз и се направих, че ще вдигна ръката, а Джорджи се разхили и я дръпна надолу.

— Двеста — обади се глас изотзад.

И така, малко по малко, цената стигна чак до две хиляди. Набързо пресметнах наум. Бас ловя, че толкова пари ще стигнат за храна на семейството ми за цяла година. Трябва да има доста богати хора тук — помислих си, макар че като се поогледах, ми се стори, че повечето по-скоро искаха да впечатлят господин О и да привлекат вниманието му. Особено жените.