Кати Хопкинс - Рецепта за успех

Търгът продължи, като хората наддаваха за какви ли не глупости. Бутилка старо вино тръгна от сто и петдесет паунда. Лудост — рекох си. — Особено като се има предвид, че спокойно можеш да си купиш ново за около шест паунда.

— Но кой е господин О? — попита Джорджи.

— Актьор — отвърнах с плътен артистичен глас. — Или поне така чух да казва някой.

— И аз така си помислих — рече тя.

Следваха тортите на мама и когато тя ги занесе на сцената, ми направи впечатление, че господин Олимпус така се засуети около нея, че тя дори се изчерви. Забелязах румените й бузи чак от другия край на залата. Зарадвах се да видя, че й бе приятно. Изглеждаше прекрасно в червената рокля, която леля Пат й бе дала да облече за вечерта.

С помощта на господин О тортите пожънаха голям успех и стигнаха до сто паунда всяка. Толкова бях горда с нея, че сбутах Джорджи.

— Мама ги направи — казах.

— Аха, и мама прави доста неща с благотворителна цел — отвърна тя.

Не й споменах, че на мама й платиха, за да направи тортите, и че те всъщност бяха дарение на госпожа Джаксън. Даренията с благотворителна цел за нашето семейство бяха лукс, който за момента не можехме да си позволим.

— А сега дойде ред на лотарията — съобщи господин О, като приключи с наддаването за последния предмет.

Дебел плешив мъж стана и се присъедини към него на сцената, като му подаде една торбичка.

Господин Олимпус пъхна ръка в нея и извади оттам първото листче.

— Кошница за пикник печели номер сто четиридесет и четири.

— Това съм аз — извика една жена отпред с къдрава червена коса и излезе на сцената да си получи наградата.

Изтеглиха номерата на още няколко души и те също отидоха да си вземат наградите.

— Хайде да си вземем нещо за пиене — предложи Джорджи и тръгнахме да излизаме от залата за наддаване.

— Дойде ред на последната награда — каза господин Олимпус, като пъхна ръката си в кесията и извади листче. — И победителят е… номер дванайсет… Тори Тейлър.

— Божичко! — възкликна Джорджи, като ме дръпна обратно. — Та това си ти. Не те видях да си купуваш билет за лотарията.

— Ами… не съм — отвърнах, а тя ме побутна напред. Не съм купувала никакъв билет. Сигурно мама ми го е взела — помислих си, докато вървях към сцената. Там господин О ми връчи някакъв пакет, а като го поех, ми смигна.

— Но билетът не е у мен — казах.

— Няма значение — отвърна той. — Върху пакета е написано твоето име. Тори Тейлър, нали?

Нямах намерение да споря.

— Да. Леле, благодаря! — рекох и се втурнах обратно при Джорджи, за да го отворим.

Разкъсахме хартията, с която бе опакован, а вътре намерихме най-страхотния мобилен телефон, който някога бях виждала. Беше невероятно хубав. Тънък, светлозелен, с перлен отблясък и инкрустиран блестящ смарагд в средата му. На мига го приближих до ухото си и закрачих с котешка походка в стил Лудетините до коридора и обратно.

— Уау — възкликна Джорджи, — това е най-суперският телефон, който някога съм виждала. Все едно е направен за принцеса. Чудя се къде ли ги продават? Със сигурност не съм срещала подобен в никой от магазините. О, виж има и още нещо.

На дъното на пакета имаше малка кутийка. Отворих я и намерих сребърна верижка с нещо като талисман на нея. Когато се вгледах в него, разпознах знака на зодия Телец. Вечерта става от хубава по-хубава — помислих си, като закачих верижката на шията си.

Точно в този момент Соня и Хло минаха край нас и Соня се блъсна в мен.

— Извинявай — каза престорено тя. — Не гледах къде вървя.

Бях сигурна, че го направи нарочно.

Хло ме изгледа от главата до петите.

— Здрасти, „кръпке“! — рече тя и се изкиска.

Смутих се.

— Аз… името ми всъщност е Тори — казах.

— Да бе — отвърна Соня, след което се приведе и прошепна в ухото ми, — но така или иначе си си „кръпка“.

Стомахът ми се сви, а лицето ми стана червено като божур. О, не — помислих си. — Възможно ли бе да знае, че съм си взела роклята от втора употреба?

— Какъв ви е проблемът? — намеси се Джорджи в моя защита.

— Не им обръщай внимание! — казах аз и я дръпнах да си вървим. — Не си струва.

— Не си ли казала на приятелката си? — попита Соня.

— Какво да ми каже? — полюбопитства Джорджи, като пристъпи към нея.

— Че ей тази твоя приятелка е „кръпка“ — отвърна Хло.

— Не я наричай така! — възропта Джорджи.

— Че защо не, след като си е такава? Та приятелката ти не може да си позволи скъпи маркови дрехи, освен ако не си ги купи от някой магазин за втора употреба.