Кати Хопкинс - Рецепта за успех

Реших да хвърля едно око на сайта, като се прибера у дома, ако Дан и Уил не бяха окупирали компютъра. Ако въобще работеше де. (Беше стар, вуйчо Ърни ни го даде, когато си купи нов. Ако не беше вуйчо ми, щяхме да сме още в миналия век. Освен че ни даде компютъра, каза, че като коледен подарък за цялото семейство, ще ни плати и интернета.)

Тогава ме осени идея. Интернет клубът беше точно насреща ми. А това означаваше — компютри. Можех да използвам компютър, без да ми се налага да чакам, докато Братя Грим — Уил и Дан — приключеха с него. Кеф. Можех още сега да проверя астрологическия сайт и да разбера каква беше съдбата ми за месеца.

Погледнах отново към интернет клуба. Беше в края на редицата от магазини и изглежда, беше отворен, защото виждах разни хора вътре. Отвън беше боядисан в яркосиньо, сребристо и тюркоазено. Прекосих улицата и се загледах през витрината. Леле, град на бъдещето — помислих си, като огледах футуристичния декор вътре. Предната част приличаше на магазин, в който продаваха разни неща за партита и всякакви други джунджурии. Отзад забелязах няколко компютърни маниаци, седнали пред компютрите, а в самото дъно имаше щанд, където предлагаха напитки в ярки флуоресциращи чаши. Мястото изглеждаше готино, така че отворих вратата и влязох.

Нежна музика се носеше от тонколоните, разположени в ъглите. Все едно пееше хор от ангели. Оглеждайки се наоколо, изпитах чувството, че съм влязла в космически кораб. Исусе — помислих си, — сякаш съм в епизод на „Стар Трек“. Вляво от вратата се намираше метален тезгях, зад който стоеше най-странно изглеждащият човек. Имаше сребриста, стърчаща като гребен коса и беше облечен в гащеризон от ликра в електриковосиньо, а на краката си носеше сребристи ботуши с високи подметки. Бе като смесица на спейс ейдж с пънк.

— Хей — каза той веднага след като ме видя, — компютрите са отзад, ползвай онзи вдясно.

— Но… — Понечих да го попитам откъде знае, че искам да ползвам компютрите, но реших, че вероятно повечето хора идваха тук затова, понеже като мен си нямаха подръка свой у дома.

— Благодаря! — отвърнах и се отправих към дъното на клуба.

Седнах пред компютъра, а космическият пънкар дойде и застана зад мен.

— Знаеш ли как да го използваш?

Погледнах към екрана.

— Мисля, че да.

— Искаш да ползваш интернет, нали?

Кимнах.

— Колко струва?

— За теб — без пари.

— Без пари?

— Специална промоция — отвърна, като се присегна и хвана мишката, за да кликне иконката за интернет връзка. — Само въведи сайта, който искаш.

— Благодаря — рекох.

— Аз съм Ури — каза той. — Викни ме, ако имаш нужда от нещо.

Смигна ми и отиде да обслужи друг клиент, жена на около двайсет, която бе седнала наблизо. Нямаше как да не забележа, че когато тя попита колко струва интернетът, Ури й отвърна: „Един паунд 4 4 Парична единица на Великобритания. — Б.пр. на час“ и й взе пари. Странно — помислих си, но реших, че има промоция за деца под петнайсет или нещо такова.

Извадих брошурата, въведох адреса на сайта от нея и зачаках да се зареди. След малко екранът заприлича на нощно небе. Съвсем подходящо за астрологически сайт — рекох си, докато нежна звънтяща музика съпровождаше зареждането му.

От долния десен ъгъл на екрана се появи свитък и се разви. Представляваше формуляр с графи за попълване: име, дата, място и час на раждане. Да му се не види! — помислих си. — Не зная часа си на раждане . Извадих мобилния си телефон и звъннах на мама. За щастие тя вдигна.

— Мамо, в колко часа съм родена?

— В два и петнайсет сутринта — отговори тя. — Защо?

— Ще ти обясня по-късно — казах и затворих.

Въведох времето, седнах удобно и зачаках хороскопа си. Харесваше ми този клуб. Обстановката беше спокойна като на космическа станция, носеща се около земята. Всеки си вършеше тихо работата. Ангелската музика звучеше от колоните. Толкова тихо…

Изведнъж от компютъра се разнесе силен звук на тромпет. Страшно високо. Направо подскочих от стола си заедно с още няколко от компютърните маниаци наоколо.

— Шшшт — обади се един от тях и ме изгледа накриво.

— Не съм виновна — прошепнах му аз. — Не знаех, че ще стане така.

А звукът се усилваше все повече и повече.

„Поздравления! — излезе съобщение на екрана, премигващо с неонови букви. — Вие сте Момиче на зодиака този месец“.

А тромпетът засвири дори още по-силно, сякаш този, който го надуваше, щеше да си пръсне бузите, белите дробове, черния дроб и бъбреците от напъване да достигне най-високия тон.