Кати Хопкинс - Рецепта за успех

— Но тя няма да разбере, нали? — отвърнах и се опитах да хвана Уил за китката и да го ощипя. Той се оказа по-бърз от мен и ме удари в стомаха. Превих се от болка. Удоволствието да имаш братя. Надявах се, че с навършването на петнайсетте бе над раснал желанието да тормози малката си сестра, но явно не беше така.

— Какво ще ми дадеш, за да не те издам? — попита Уил.

— Насинено око — отвърнах. — А сега изчезвай и ме остави на мира. Имам важна работа.

— Като например?

— Като например да намеря какво да облека за голямото събитие тази вечер. Положението е безнадеждно, Уил. Може дори да се наложи да дам билетите на някой друг.

— Че защо? Мислех, че си на седмото небе от щастие, че ще ходиш — възможност да се покажеш и такива неща.

— Бях, но ох… няма как да разбереш. Ти си момче.

Уил огледа купа дрехи, които оставих на леглото.

— Всъщност разбирам. Не съм чак толкова тъп, за колкото ме мислиш. Нямаш идея какво да облечеш, а ти се иска да изглеждаш убийствено.

Хм. Май наистина не беше толкова тъп, за колкото го мислех.

— Ами, да… именно. Страшно е важно. Ще е пълно с известни хора и бас ловя, че ще са облечени по последна дума на модата, не с какво да е. А аз нямам нищо. Направо съм си „кръпка“.

— Кръпка? — попита Уил.

— Това е човек, който няма готини дрехи, нали се сещаш, не са маркови.

— О, това ли било! Е, и? Аз пък мислех, че най-важното е дали нещо ти стои добре, или не, а не дали носи знака на някаква гъзарска марка. Все ще намериш нещо.

— Не и нещо шик. Освен онзи сребрист потник, който мама ми взе миналата година от „Оксфам“, но от прането се е разтегнал и е избледнял. О, защо нямам сестра, която да се облича модерно? Сестра, чийто гардероб да е пълен със супер готини дрехи, които да обличам назаем. А моята е без никакъв усет за мода. Аз, от друга страна, имам невероятен вкус.

— Супер готин невинаги означава скъп — каза Уил.

— Ти пък какво знаеш!

— Ами и аз имам очи, нали? — отвърна Уил, като се настани удобно върху леглото на мама. — И съм виждал момичета, които изглеждат супер яко заради начина, по който им стои това, което са облекли. А не защото струва цяло състояние. Както и да е, не можеш ли просто да заемеш нещо от някоя от своите богати приятелки? Джорджи сякаш има доста неща. Бас ловя, че е пълна с дрехи. Питай я.

— О, ти бедно и умствено ограничено същество, нищо не схващаш.

— Напротив, схващам. Не искаш тя да разбере, че сме бедни. Не си мисли, че не съм наясно — срамуваш се кои сме, къде живеем и…

Бях шокирана, че си мислеше такива неща. За нищо на света не бих се срамувала от него.

— Нищо подобно. Ясно е колко разбираш. Както и да е, мама има два билета, а Андреа не прояви интерес да отиде и ми каза, че мога да поканя някоя приятелка. Така че попитах Джорджи. Чат ли си? Не искам да заемам нищо от нея, защото тя ще облече най-готините си дрехи.

— Обзалагам се, че има купища други хубави неща. А ти се срамуваш от нас. Виждал съм те, когато си тук с приятелките си. Нямаш търпение да ги изкараш от къщи.

— Не се срамувам от вас, Уил. Честно. Не и от това, което сте, а само от мястото, където живеем. Огледай се само… — рекох и посочих старомодните бежови тапети по стените. — Ако бе виждал къщата на Джорджи, щеше да разбереш.

Уил вдигна рамене.

— И аз имам приятели, които живеят в луксозни жилища. Е, и? Не това е причината да движа с тях. Нито пък те — с мен.

— Да, ама ти си момче. Какво ги интересуват момчетата разни готини неща? На вас ви дай само футбол и компютърни игри. За мен има значение как изглеждат нещата. Слава богу, че сме с ученически униформи, честно. Така поне всички сме с еднакви дрехи, с изключение на обувките.

Уил ме погледна разочаровано.

— Не мисля, че трябва да ти пука толкова за подобни неща. Какво значение има?

— Има, и то огромно, глупчо. А сега се омитай и ме остави сама.

— Хей! — каза Уил, като стана от леглото на мама. — Ако ще ходиш на благотворителния бал, защо не се отбиеш в някой магазин втора употреба? Може и да намериш нещо. Човек никога не знае.

С тези думи той тръгна бавно към стаята си и след като прерових гардероба на мама, започнах да си мисля, че идеята му не е никак лоша. Понякога хората даваха наистина готини неща в магазините за втора употреба. Но в никакъв случай нямаше да отида до съседния магазин. Там едва ли имаха нещо свястно. Знаех какво предлагаха, понеже семейството ни беше техен редовен посетител. Мама купуваше повечето ни дрехи оттам. Все се шегуваше, че двете сме кралици на евтинията. Андреа си вземаше книги, Уил — дивидита, Дан си намираше страхотни игри, а аз си набавях някои добри компактдискове. Но дрехи, подходящи за бал? Едва ли. Нещата в близкия магазин бяха такива, че и без пари да ми ги даваха, нямаше да ги взема. Но имаше и други магазини за втора употреба в богаташките райони. Изведнъж се сетих за листовката, която ми се лепна в петък. За магазините в Осбъри — селището в близост до училището ни. Наскоро там отвориха няколко нови магазина и бях сигурна, че един от тях е за дрехи втора употреба.