Кати Хопкинс - Двойна беля

Тази година щеше да ходи на купон с приятели, затова нямаше да участва в традиционната обиколка за лакомства 7 7 На този празник обикновено децата се обличат в страшни костюми и ходят от врата на врата да искат лакомства. Ако някой откаже да ги почерпи, според традицията трябва да му бъде спретнат номер за наказание. — Б.пр. . Заради обилното количество одеколон, което си бе сложил, реших, че вероятно се надява да му излезе късметът с някое момиче.

— Ева, не мислиш ли, че е време да се преоблечеш? — подкани ме Мери, след като Адам излезе.

— Вярно — обади се Лилит. — Имаме само няколко минути преди срещата ни с останалите от групата и госпожица Рийгън от училище. А ти още не си готова.

— Ами аз… ъъъ… тази година ще пропусна — промърморих.

Лилит се изненада.

— Защо? О, защото все още те е страх от тъмното?

Поклатих глава. Знаех, че трябва да кажа какво чувствам, а седмиците, през които бях Момиче на зодиака, ми бяха дали силата да го направя.

— Не съвсем. По-скоро защото се чувствам пораснала — открих, че да се шляя по улиците с тайфа деца, облечени като зомбита, дяволи, вещици и вампири, не ми е точно по вкуса. Всъщност никога не е било.

— Брей, гледай я ти! — изсумтя сестра ми. Изглеждаше разочарована, но не тръгна да спори с мен.

— А пък и ъъъ… Неса каза, че ще се отбие и ще ни подстриже двете с мама — добавих.

Лилит повдигна вежди.

— Неса от „Пентаграм“?

Кимнах и забелязах, че Мери се разкъсва между алтернативата да излезе навън в студената дъждовна вечер или да остане на топло в приятна женска компания. Тя прокара ръка през косата си.

— Май и аз се нуждая от подстрижка.

— Само смей да ме изоставиш, Мери! — ядоса се Лилит. — Обеща ми, а и вече си облякла костюма си.

Мери сви рамене.

— Добре де, добре, обаче няма да стоим до късно, нали?

Лилит сви рамене и тропна с крак.

— Не разбирам какво ви прихваща всички. Вече не се получава никакъв купон. И какво стана с традиционната страшна сбирка на Палумбо в нощта на Хелоуин?

— Може би онова, което мислехме за купон, се е променило и ти си единствената с достатъчно мозък да го разбере — обърна се Мери към мен, но все пак последва Лилит и те излязоха от стаята.

— Сигурно — промълвих. Чувствах се добре, приела факта, че двете със сестра ми не сме длъжни винаги всичко да вършим заедно.

С мама прекарахме приятна вечер в компанията на Неса, а и Нона се появи по средата на вечерта и донесе голяма кутия с вкусни белгийски шоколадови трюфели. Ето това вече съвпада с представата ми за хубаво прекарана вечер — мислех си, докато слушахме приятна музика, тъпчехме се с шоколад и преглеждахме разни списания с прически. С мама никога преди не бяхме преживявали заедно такива приятни моменти, но на нея явно й харесваше колкото и на мен. Неса отряза дългата й разпиляна коса и я скъси до раменете, след което й показа как да си слага лек грим. Подобрението бе стопроцентово. Тя изглеждаше много красива и много по-млада. Когато дойде моят ред, Неса скъси леко косата ми, оформи я на пластове и ми отряза бретон. А най-хубавото беше, че ми направи и няколко яркорозови кичура. Стана наистина фантастично. Когато татко се върна, го попитахме дали не иска да се подстриже, но той избяга и се скри в кухнята. На Нона това се стори смешно до припадък и не можеше да спре да се смее. Трябва да приема, че макар някои неща да се променят, други никога няма да се променят — въздъхнах. — И мърлявият стил на татко е едно от тях.

След като Неса си тръгна, с Нона се настанихме пред телевизора с купа пуканки, за да изгледаме една романтична комедия. Мама и татко излязоха да приберат Адам от купона. След малко Нона задряма и изобщо не се стресна при иззвъняването на нормалния ми мобилен телефон.

Беше Мери. Стори ми се задъхана.

— Ева, трябва да дойдеш. Л-лилит е в беда.

— Да бе, да — рекох. — Няма да ме заблудиш така лесно.

— Не, Ева, сериозно. Моля те, ела! Страх ме е за нея.

— Хелоуински номер, знам. Виж какво, и двете вече може да се приберете вкъщи. И без това става късно.

— Знам. И наистина искам да се приберем, обаче… моля те, Ева, трябва да ми повярваш! Не е номер. Кълна се.

Наистина звучеше изплашена и започнах да се чудя дали не се е случило нещо.

— Къде си?

— На гробището, а Лилит е в…

— До старата ни къща?

— Да.

Сърцето ми се сви.

— О, стига, Мери. Сега вече съм убедена, че е номер. Лилит беше сърдита, задето не исках да дойда с вас тази вечер на страшната сбирка, и сега иска да ме принудите да дойда, за да ме уплаши. Не, приключих с това.