Кати Хопкинс - Двойна беля

— Лилит — обади се Пи Джей, — и за теб има два подаръка. Не забравил, че и ти има рожден ден. Надявам се харесат на теб.

Лицето на сестра ми отново се разведри.

— Но първо показва ваши стаи — заяви и ни помаха да го последваме нагоре по стълбите.

— Добре, първо момиче — каза, щом стигнахме коридора на втория етаж. — Ако не възразява, Ева, показва първо стая на Лилит? — И той ми смигна заговорнически.

— Няма проблеми — рекох. — Така е редно. Тя е първата близначка.

И наистина смятах така. Изобщо не се сърдех, че Лилит е първа, защото знаех, че после ще дойде и моят ред. Със сигурност този път нямаше да ме пропуснат.

— Добре, сега и двете затваря очи — нареди той.

Затворихме очите си и го чухме да отваря вратата, след което ни въведе вътре.

— Добре, отваря очи — обади се той.

— Еха! — възкликнахме едновременно, щом се огледахме. — Разкошно е.

Така си беше. Изглеждаше като мечтата на всяко готик момиче. Три от стените бяха боядисани в матовочерно, както бе искала Лилит, а четвъртата — в тъмночервено. Срещу нея бе разположено легло с балдахин от черна дантела, застлано с черна копринена покривка и украсено с тъмночервени възглавници, на които бе подпряна викторианска порцеланова кукла. Не бях виждала нищо по-романтично през живота си, изобщо не изглеждаше мрачно и страховито.

— Леле, много ми харесва — призна Лилит и се приближи до лакираната в черно тоалетка отдясно на леглото. Върху нея имаше сребърна ваза, пълна със сухи червени рози, и свещник от ковано желязо. — Това е най-хубавият подарък за рожден ден на света. Всичко е… перфектно.

— Виж това, Лилит — обадих се аз, щом се обърнах и видях дългото огледало, което изглеждаше като задигнато от някой старинен замък. — Изглежда толкова старо.

Лилит прегърна Пи Джей.

— Ти си истинска звезда — отбеляза тя.

Той й се усмихна.

— Не точно, но почти. А сега — Ева. Готова за твой ред?

Кимнах. Нямах търпение да видя какво е сътворил. Отново ни каза да затворим очи и ни отведе през коридора в моята стая.

— Отваря очи — каза Пи Джей.

— Мили боже! — отново ахнахме в един глас и се усмихнахме една на друга заради подновения ни синхрон, който бяхме позагубили през последните седмици.

Стаята ми не бе много по-различна от тази на Лилит, само че беше розова. Три от стените бяха боядисани в бледорозово, а четвъртата — в тъмен пурпур със сатенен гланц. По нея от дясната страна се виждаха пръснати стотици мънички сребърни пеперуди, устремени към горния край на стената, които се разпиляваха във всички посоки. Докато мебелите на Лилит бяха лакирани в черно, моите всички бяха сребристи. И моето легло беше с балдахин, само че от розова дантела, към която бяха пришити сребърни пеперудки, подобни на тези от стената. Беше божествено.

— Моята стая е като на готик принцеса, а твоята — като на приказна принцеса — отбеляза Лилит.

— Харесва ли? — попита Пи Джей.

— О, да ! — отвърнах. Бях се притеснявала да не би да стане малко захаросано, но изобщо не беше така. Изглеждаше изключително ведро и приятно.

— Добре, ето и ваши подаръци — каза Пи Джей. — Няколко за Лилит и няколко за Ева.

Първо Лилит разопакова своите. Единият представляваше дебел бележник с корица от черно кадифе и червена спирала на листовете. Вторият й подарък беше страхотна червена писалка с червено перо.

— Това е да пише вътре твоя поезия — обясни Пи Джей.

В един миг ми се стори, че Лилит се смути.

— О, благодаря. Аз… ъъъ… обикновено пиша стихотворенията си направо на компютъра — рече тя.

— Знае — кимна Пи Джей. — Защо следващ път не опита в бележник? — И я погледна проницателно, при което сестра ми се изчерви още повече.

Нещо става тук — помислих си, докато ги наблюдавах. — Сигурно е свързано с поезията й. Лилит рядко се изчервява. Почнах да разопаковам своите подаръци, като си отбелязах наум да я попитам по-късно.

Първият ми подарък беше плакат от Неса, към който имаше поздравителна картичка. Изобразяваше красива жена, облечена в гръцка роба и с лък в ръката. И тя като Селена изглеждаше забележително.

— Артемида — информира ме Пи Джей. — Богиня на светлината. Известна още като богиня на лова. Подхожда да сложи на стена, щом не обича тъмнина, нали? Тя ще прогони всичко, което ти не харесва, със свой лък и стрела.

Кимнах и за кратък миг, когато си се представих сама в собствената си разкошна розова стая, изпитах старото познато чувство на страх. Бързо го прогоних.