Кати Хопкинс - Двойна беля

Гледам го — рекох си, — понеже обикновено дистанционното е у Адам или у Лилит.

— Сменям канала — отвърна Мери.

— Именно — кимна капитанът. — Същото е и със сънищата. Ако сънуваш такъв, който не ти е по вкуса, мислено сменяш канала. Отиваш на нещо, което ще ти е интересно.

— Нима е възможно да го направя? — усъмних се аз.

— Напълно. Нужни са известни тренировки, но е възможно. Във всеки случай не пречи да пробваш. Другото, което можеш да сториш, е да си мислиш за нещо хубаво преди лягане, защото доста често сънищата ни са свързани с онова, което е минало през главата ни по-рано, нали така? Страхове, тревоги, притеснения — трябва да ги замените с по-приятни мисли.

— Това каза и Неса.

— Права е. Преди да си легнеш, си кажи: „Искам хубави сънища, искам хубави сънища“. Това програмира съзнанието ти — обясни капитан Джон.

— Не искам лоши сънища, не искам лоши сънища — обадих се аз.

Капитанът поклати глава.

— Не, не го казвай по този начин. Не наблягай на отрицателното в подсъзнанието си, само на положителното. Подсъзнанието не чува думичката „не“. Затова, ако кажеш „не искам лоши сънища“, то чува само „искам лоши сънища“. Кажи го в положителен смисъл — „искам хубави сънища, искам хубави сънища“. Виждаш ли разликата?

— Мисля, че да — рекох.

— Ами пробвай — посъветва ме капитанът и в същото време влезе друг клиент. — Успех!

Той стана да сервира, а ние извадихме портмонетата си, за да платим обяда си.

— Заведението черпи — заяви той.

— Звучи прекалено лесно — отбелязах, щом излязохме навън. — Да имаш хубави мисли и да си повтаряш, че искаш хубави сънища, когато те гони шубето — на теория е по-лесно, отколкото на практика.

— Все пак си струва да пробваш — рече Мери, докато пресичахме полянката, вървейки към автобусната спирка. — И… исках още нещо да кажа. Следващия път, когато те е страх от тъмното и не можеш да заспиш, винаги можеш да ми се обадиш — нали разбираш, може би не от зодиакалния телефон, а от нормалния. Нали затова сме приятелки.

По-късно вечерта се свих на походното легло в спалнята на мама и се замислих върху думите на капитан Джон относно кошмарите. Щеше да е удивително да мога да ги контролирам, особено след като представляваха такава значима част от живота ми, обсебили ме като вреден навик, от който не можех да се отърся. Настаних се удобно и както ми бяха казали Неса и капитанът, се опитах да мисля за хубави неща. Представих си капитан Джон като морски цар, а Неса — като облечена в бяло богиня, която танцува в облаците.

Унесох се за нула време без никакви проблеми. Беше прекрасно: виждах морския цар с танцуващите в краката му риби и Неса, седяща в мидената черупка до него като богиня. После черупката се превърна в шейна, а морето — в сняг. Те се носеха през побелели полета към някаква гора. Щом я наближиха, изведнъж се стъмни. Дърветата хвърляха плътни сенки. Небето изчезна, а клоните се залюляха заплашително, като скелети с остри костеливи ръце.

Морският цар и Неса започнаха да се преобразяват — синьо-белите им наметала станаха черни. Вече не летяха. Движеха се по труднопроходима земя и беше толкова мрачно, че едва се виждаше.

И изведнъж се озовах в гробището. Неса и Нептун се бяха изпарили, а на тяхно място се бяха появили тъмни фигури с наметала с качулки. Когато ги погледнах по-отблизо, видях, че нямат лица.

Смени канала, смени канала — казах си. — Хубави мисли, хубави мисли. Силуетите се приближаваха към мен. В стомаха ми се надигна ужас. Смени канала, смени канала, хубави мисли, ХУБАВИ мисли. Но не се получаваше. Все едно натисках дистанционно с изхабени батерии, закачулените фигури ме приближаваха.

Толкова се изплаших, че се стреснах и се събудих изпотена и с разтуптяно сърце. В другия край на стаята различих Лилит, обърната към стената, а откъм голямата спалня се чуваше лекото хъркане на татко. Добре си, Ева — отдъхнах си. — В безопасност си. Открих за малко завивката си да се охладя и скоро пулсът ми се успокои. Пак се сгуших под юргана. Мога да се справя — мислех си и пак взех да се унасям. — Мога да се справя. Искам хубави сънища, искам хубави сънища.

След малко отново бях в гората, където насреща ми замахаха скелети дървета. О, не, това не ми харесва. Става страшно. А после пак се появиха ужасните закачулени фигури. Не, не. Махайте се. Искам да гледам друг канал. И мога да го сменя. Светлина и слънце. Хубави неща. Мисли за хубави неща, Ева.