Кати Хопкинс - Двойна беля

— Не, тук е — заяви Херми и се отправи нагоре по хълма. — Тя каза, че ще се срещнем на върха. Често обича да работи на открито.

Последвах го нагоре по очертаните стъпки, които ставаха все по-стръмни, колкото по-високо се изкачвахме. От време на време се налагаше да спирам да си поемам дъх, понеже върхът явно бе по-далеч, отколкото ми се бе сторило отдолу. Гледката ставаше все по-хубава с набирането на височина. Сякаш се намирахме на върха и в средата на света — виждаше се на километри във всички посоки. Херми изобщо не изглеждаше затруднен от стръмния наклон. Той крачеше уверено, все едно се разхождахме по равното.

Щом приближихме върха, различих по-ясно скалистото възвишение. Беше висока постройка с отворени сводове отпред и отзад. От отсрещната му страна мярнах нечий силует. Беше жена с бяла коса до кръста, облечена в дълга до глезените синьо-зелена рокля. Изглеждаше като някоя дама от времената на крал Артур и Камелот.

Херми ми направи знак да се приближа и помаха на жената, която също помаха в отговор. Беше красива като приказна кралица, с чиста, бяла кожа и синьо-зелени очи, които отиваха на роклята й. На врата си носеше медальон във формата на полумесец.

— Момиче на зодиака — приветства ме тя, щом се качихме при нея.

— Ух, уф, да — изпъхтях аз, едва поемайки си дъх.

— Аз съм Селена Луна — представи се жената. — Майка ти те записа да се срещнем.

Загледах я с възхищение.

— Да, обаче… ти наистина ли си психолог?

Тя кимна и ми посочи една тревиста могилка, на която да седна. Седнах и Селена дойде при мен.

— Прекрасно е тук горе, нали? — попита.

Кимнах.

— Обичам да работя на открито, когато мога — продължи тя, а Херми се излегна на земята по гръб, сложи ръце на тила си и се загледа в небето. — Искам да кажа, защо да се затваряме в някаква стая, когато можем да сме навън на чист въздух?

— Ами да — смотолевих, но вътрешно се зачудих какво, за бога, щяхме да правим тук. Познавах няколко момичета, които бяха ходили на психолог, и според разказите им нищо такова не им се бе случвало.

— Е, казаха ми, че се страхуваш от тъмнината? — подхвана тя.

Кимнах, макар да ми се стори нелепо. Страховете ми от предишната нощ ми се струваха на светлинни години от слънчевото, открито място, на което се намирахме, и от двете прекрасни личности, които бяха до мен.

— И че никой в семейството ти не знае за това? — добави Херми.

Проклятие — възнегодувах. — Тази Неса май не може да си държи устата затворена. Има ли някой, който да не знае тайните ми?

— Не се бой — каза Селена, сякаш доловила мислите ми. — Само ние, хората планети, знаем за страховете ти. Налага се, иначе няма да можем да ти помогнем, а тъкмо такава е ролята ни през този специален за теб месец.

— Разбирам. Хм, за тази работа с хората планети — поправи ме, ако греша — да не сте част от едно семейство, което обича да си избира имена, означаващи планети?

Херми и Селена се спогледаха, сякаш бях казала нещо смешно. После жената кимна.

— Може и така да се каже. Имената ни произхождат от планети, но всяко Момиче на зодиака тълкува присъствието ни по различен начин — обясни тя.

— Ще оставим на теб да решиш кои или какви сме — вметна Херми. — Няма особено значение. Важно е какво ще научиш през този месец. А и като се замислиш, ти самата можеш ли да обясниш коя си в действителност отвъд името си и физическото си описание?

Така поставен въпросът, осъзнах, че не мога и че аз, Ева Палумбо, съм също такава загадка за себе си, каквато бяха и те.

— Май не — отвърнах.

— Е, готова ли си да започнем сеанса? — попита Селена.

— Предполагам — рекох. — Какво трябва да правя? Трябва ли да говоря?

— Можеш да правиш каквото пожелаеш. Обикновено водя сеансите сама, тъй като някои хора предпочитат разговорите ни да останат поверителни, но при теб нещата са различни. В хороскопа ти Луната и Меркурий са в съвпад в момента. Меркурий ръководи комуникациите, както и други неща, а Луната управлява емоциите и… о, нека те улесня. Днес просто е хубав ден да изкажеш чувствата си, ако поискаш. Затова първи въпрос — имаш ли нещо против Херми да остане и да се намесва от време на време? Той наистина познава всички тънкости на общуването и може да ни бъде от помощ.

Херми ме заслепи с неустоима усмивка.

— Добре, може да остане — отвърнах и му се усмихнах на свой ред.

— Хубаво — каза Селена. — Как се чувстваш, Ева?

— Страхотно. — Наистина се чувствах страхотно, но после се притесних, защото видях как Селена се загледа в ноктите ми или по-скоро в тяхната липса.