Кати Хопкинс - Двойна беля

— Божичко, не е майтап значи — заяви тя след няколко секунди.

Кимнах.

— И… и не се опитвай да ме откажеш, защото това е, което наистина искам. — И излязох от стаята, преди тя да успее да каже нещо.

Вечерта си легнах, притеснена заради реакцията на Лилит. Отпусни се — казах си. — Действай лека-полека. Бях смела и споделих плановете си с Лилит — и това е някакво начало . Поне тъмнината не ме тревожеше толкова, защото Мери остана у нас, и когато най-накрая заспах, спах добре и почувствах, че може би животът ми е започнал да излиза от затрудненото положение.

Рано на следващия ден пристигнаха Пи Джей, асистентите му и екип от декоратори — имах чувството, че гледам предаване за обзавеждане на бързи обороти. Започнаха от сутерена и навсякъде беше шумно, прашно и се чуваше чукане и блъскане. В един момент, докато работниците бяха в почивка и пиеха чай, аз останах насаме с Пи Джей, който ръководеше работата, и му показах плановете си. Той май ги хареса, насърчи ме също като Неса и започнах да си мисля, че вероятно не е толкова страшен, колкото бях решила отначало. Той дори нахвърли някои свои идеи, които ми допаднаха.

— Прилича на твой стил — заяви, след като разгледа отново изрезките ми. — Добре е, че споделя на хора какво иска за стая, но Неса твърди, че ти още неща има разкаже, я ?

— Всичко, което й казах, беше тайна! — възкликнах.

— И преди ти казал. Знае всички тайни, защото е Плутон — планета, свързана с всички скрити неща. Нещо като мой талант, ако иска. Просто знае тези неща, без да иска.

Разбирах, че говори за страха ми от тъмното.

— Обаче не казвай на другите, може ли?

Той даде честна дума.

— Аз никога не прави така. От теб зависи кога готова, а мисли, че ти готова скоро — затова избрана за Момиче на зодиак.

— Защото ме е страх от тъмното?

— Защото готова да пребори този страх и ние заедно с мои приятели планети дошли да помогнем.

— Но как?

Пи Джей се замисли за момент.

— В твой хороскоп предстои съвпад между Луна и Меркурий.

— Меркурий е планетата на общуването, нали? — попитах. Бях прочела в седмичния си хороскоп в списание „Градско момиче“, че тази седмица предстои някакво влияние на Меркурий.

Той кимна.

— Е, какво по-точно означава това?

— Ще значи онова, което ти реши — отвърна. — Зависи как реагира. Също както слънце грее за всички, но някои решава излезе и се пече, а други остава вкъщи или си слага шапка. Разбира?

— Горе-долу. Но… нещо от случващото се не се ли отнася и за Лилит, макар да нямаме един и същ изгряващ знак? — поисках да узная.

— Да, има право. Някои неща само за теб, Момиче на зодиака, други се случва на всички Скорпиони, но дори тогава винаги зависи от отделен човек и негово отношение. Тази седмица е време за всички Скорпиони да бъде отворени и да общува, но само ти ще получи специална помощ. Разбрано?

— Горе-долу — отвърнах.

Говори със загадки — помислих си, но по-късно вечерта, точно след като се приготвихме да си лягаме, Лилит дойде в стаята ми.

— Здрасти — каза тя и се премести от крак на крак, сякаш й беше неловко.

— Здрасти.

— Аз… трябва да ти кажа нещо. Исках… само да ти се извиня, задето се държах толкова властно и не се поинтересувах от твоите виждания за стаите ни. Знам, че обичам да командвам, но за в бъдеще те моля да ми казваш мнението си, ако се опитам да се наложа.

— Добре — приех. — Аз… — Кажи й сега! Кажи й, че те е страх от тъмното и се ужасяваш да оставаш сама — обади се един глас в главата ми. — Аз… аз… — Не ми идваха сили да произнеса думите.

— Какво? — попита Лилит.

— Мисля, че стаята ти ще стане супер — казах. — Но просто не е това, което на мен ми се иска в момента.

— С нетърпение чакам първата вечер, когато ще дойдеш да спиш при мен. Можем да си разказваме истории за духове и такива неща. Ще бъде велико.

Кимнах. Такова нещо не беше за изпускане.

Тя ме прегърна за лека нощ, след което за пореден път останах сама в новата си стая. Чух мама да се провиква да гасим лампите и знаех, че е време да се изправя срещу страховете си.

Изгасих лампата и стаята потъна в мрак. Стиснах очи, но от това не стана по-светло. Устата ми пресъхна, а сърцето ми заби силно — бум, бум, бум — като голям барабан. Вдигнах ръка към устата си и си загризах ноктите. Хрумна ми да се обадя на доктор Кронос, за да ме приспи пак с досадното си мърморене, но миналия път звучеше толкова сърдито, че не посмях. Може би трябваше да се обадя на Херми, след като той отговаряше за комуникацията и имаше някакво влияние в хороскопа ми в момента. Навярно това се опитваше да ми обясни Пи Джей — предположих. Включих лампата, намерих телефона и натиснах бутона за избиране на Херми.