Кати Хопкинс - Звездно дете

— Не знаех, че въобще си забелязала.

— Забелязах и съжалявам, че не ти казах. Когато пристигнах, бях направо бясна. Сърдех се на нашите, че се разделят, без да се поинтересуват от моите чувства. Мен изгониха от стаята ми и от дома ми. Никой не ме попита какво искам. Бях им сърдита и си го изкарах на теб, но вината не беше твоя и аз… съжалявам.

— Мисля, че и аз си го изкарвах на теб — казах, прегърнах я и се засмях.

Тя ме отблъсна.

— Защо ми се присмиваш?

— Не ти се присмивам. Просто… приличаме си повече, отколкото предполагахме, а сега се състезаваме за титлата „най-смотан член на семейството“. Малко е смешно, като се замислиш.

Ясмин ме изгледа за момент и се усмихна.

— Наистина е смешно, но да знаеш, че определено печеля аз. Титлата е за мен.

— Не, аз печеля — настоях. — Аз съм черната овца.

— Аз съм — не се отказваше Ясмин, но се усмихваше.

— Слушай сега — предложих. — Може заедно да сме черните овце.

Ясмин протегна ръка.

— Дадено.

— Дадено.

Трябваше да се досетя — помислих, като си стиснахме ръцете. — Вместо да стоим разделени в двата края на стаята и да се мразим, можехме да се разбираме прекрасно.

— И аз съжалявам — добавих на глас, — че загубихме толкова много време в кавги. Можехме да си изкараме чудесно. — И тогава ме осени гениална идея.

Докато мама, татко и Пат бяха заети с оправянето на останалата част от къщата, ние с Ясмин атакувахме стаята за гости. Изнесохме един куп боклуци отпред на ливадата, откъдето щяха да ги приберат от някой магазин за благотворителна разпродажба. Стоките на мама складирахме в гаража, а после се заехме с чистенето. Отново бях доволна, че можех да бърша прах, да търкам и чистя с прахосмукачката. Щом стаята заблестя от чистота, пренесохме свободното легло от моята стая и някои от вещите на Ясмин, които нямаше да взима със себе си у тях. Сатурновата стая беше малка, но ние я направихме уютна и приятна, като я украсихме с някои от плакатите и зодиакалните артикули на мама. Доктор Кронос щеше да я одобри, ако някога се престрашеше да се качи, а и Ясмин остана във възторг.

— Готово — възкликнах. — Стаята е на твое разположение, когато решиш да ни гостуваш, защото винаги си добре дошла тук.

— Благодаря, брат’чед — отвърна Ясмин и се тръшна на леглото с въздишка на удовлетворение.

— Ето го, пристига — извика татко, щом в събота сутринта чухме ръмженето на мотор в далечината.

Мама, татко и аз излязохме в предния двор. Мама ме притисна с ръка към себе си.

— Не забравяй, че Херми отговаря за комуникациите, затова гледай да си поговориш добре с него и да му разкажеш какво си преживяла.

— Ще се опитам — кимнах. Не бях сигурна, че мога да обясня на когото и да било объркването, което изпитвах през последните дни. Вече не знаех коя съм в действителност и как трябва да се държа. Изпитвах смесени чувства и нямаше изгледи за помощ отникъде. Зодиакалният ми телефон започна да звъни още в деня, когато Меркурий „си дойде на мястото“, и хората-планети се надпреварваха да ми се обаждат. Изведнъж всички имаха да кажат куп неща, сякаш гледаха да наваксат за мълчанието си през първите три седмици.

„Вярвай в сънищата си“ — бе написал капитан Джон Дори в едно съобщение. „Ха!“ — възкликнах, щом го прочетох. Напоследък сънищата ми приличаха повече на кошмари — сънувах как чистя ли, чистя един под, а той все оставаше мръсен.

Селена ми се обади, за да ме посъветва да се доверявам на чувствата си. „Ха!“ на квадрат. Настроенията ми постоянно се меняха. В един момент бях щастлива, вършейки обичайните си дейности — да съставям списъци, да организирам живота си, — а в следващия миг изпитвах вина, задето не можех да се отпусна. В резултат се принуждавах да се успокоя и да релаксирам и след като не успявах, поредното чувство, което ме обземаше, беше на разочарование и яд. Да се доверявам на чувствата си значи? Как да го направя, при условие че бяха в такъв безпорядък?

Марс изпрати бележка, която гласеше: „Поставяй си цели, Тиби — това е важното“. Пфу! Преди имах кристално ясни цели и знаех как да ги преследвам, но сега не бях сигурна към какво да се стремя — към това да се отпускам или към контрол над нещата. Да вземем например пързаляното с кънки — да го зарежа ли, признавайки, че съм се провалила окончателно? Или да пробвам още веднъж и да се постарая „да се отпусна“ върху леда, за да успея? В главата ми беше лудница.