Кати Хопкинс - Звездно дете

— Но защо, фъстъче? — недоумяваше татко. — Така добре ти се удаваше.

— Ъхъ. Обаче хората-планети ми показаха, че прекалено се старая да контролирам положението и че всъщност не е страшно, ако нещата излязат от контрол. Няма да настъпи краят на света, ако нещо се обърка.

— Не съм много сигурна в това — подхвърли мама, поглеждайки към неизмитите чинии в мивката.

— Трябва да се оставиш на течението, мамо, и всичко ще се подреди както трябва. Повярвай ми. Например, когато миналата вечер арестуваха гостите ни, реших, че това е краят. А на следващия ден, щом и пресата цъфна пред къщи, ми идеше да умра. Мислех си, че съм провалила идеята за момичетата на зодиака завинаги — но нещата се подред ха, журналистите се захванаха с други истории и загубиха интерес към нас. Хората-планети са добре и даже, според Ури, всичко е било част от плана им да ми предадат специалния си урок — а именно, да се науча да се отпускам. Така че — хей, да се оставим на течението!

Пат, мама, татко и Козмо ме гледаха нещастно.

Станах, намерих малко котешка храна в дъното на шкафа и я сложих пред Козмо. Него нямах намерение да пренебрегвам в никакъв случай.

Останалите продължаваха да стоят, сякаш не знаеха какво да направят или кажат. Най-накрая мама въздъхна:

— Добре. Пат, захващай се с чиниите. Бенджамин, ти изчисти банята, а аз ще се обадя на госпожа Уотсън, за да разбера дали ще дойде. Междувременно, Тиби, дали ще можеш да напазаруваш по интернет?

— Може би по-късно, ако не съм прекалено изморена. Сега смятам да послушам малко музика.

Оставих ги и се качих в стаята си, където Ясмин се излежаваше в леглото със слушалки в ушите. Тя почти не обърна внимание на появата ми. Както навсякъде в къщата, така и в тази стая цареше безпорядък — леглото стоеше разтурено, по пода бяха разхвърляни чорапи и дрехи. Инстинктивно посегнах да вдигна чифт чорапи, за да ги пъхна в коша за пране, но се спрях. Остави ги, отпусни се — казах си. — Престани да бъдеш педантична маниачка . Излегнах се в леглото и се усмихнах на себе си. Вече всичко ми беше ясно като бял ден. Планетите нито са ме пренебрегвали, нито са ме изоставили. От самото начало са се опитвали да ме накарат да се отпусна. Селена ме беше оставила да излея чувствата си, Неса ми бе демонстрирала какво е да се забавляваш по момичешки, а господин О ми бе приложил музикалната си, разпускаща терапия. Всички са възнамерявали да ми покажат как да се отпусна, докато са се размотавали из къщи и са се срещали с татко. Пуснах диска, който Сони беше оставил, сложих си слушалките и се настаних удобно, за да се насладя на музиката. Беше хубава, но не ме свърташе на едно място и в ума ми непрекъснато се оформяше списък след списък, колкото и да се мъчех да избегна това. Старите навици трудно се забравят — констатирах. Полежах още пет минути. Част от мен изгаряше от желание да стана и да почистя стаята. Беше като някаква сила вътре в мен, която едва удържах. Най-накрая реших, че не мога повече да стоя така. Знаех, че ако го направя, ще се предам и ще се разчистя. Затова слязох долу да видя докъде бяха стигнали мама и татко.

— Здравей, миличка — подвикна мама. Откри чифт гумени ръкавици под мивката и си ги сложи.

— Почина ли си добре? — поинтересува се татко, надяна престилката, която висеше на вратата, и започна да изпразва коша за боклук.

Пат тъкмо метеше пода. Изгледа ме намусено, изхвърча от стаята и затрополи нагоре по стълбите.

— Дано не смятате, че постъпвам егоистично, като не помагам. Старая се да извлека най-доброто от зодиакалния си месец поради простата причина, че през първите три седмици въобще не схванах какво се опитват да ми кажат планетите.

— Скъпа — обади се мама, — ние само искаме да си щастлива. Наистина. Ако ти се ще да си почиваш и да разпускаш, няма проблем.

— Никакъв — добави татко. — Хей, Естела, да потанцуваме, докато работим!

— Да пуснем салса — оживи се мама.

Седнах на масата и ги загледах. Татко пусна един диск и те започнаха да чистят, като танцуваха и се кълчеха един срещу друг. Ужасно ми се прииска да се включа и аз. Да си сложа гумените ръкавици и да се разчистя заедно с тях. Нищо не ми носеше по-голямо щастие от вида на блестящия плот в кухнята или от свежия лимонен аромат на току-що измития под, особено ако е бил много мръсен. Чувствах се удовлетворена, когато успявах да направя нещата по-добре. Пред очите ми мама и татко връщаха кухнята към обичайния й неопетнен вид. Мога да се захвана с хола — помислих и почти бях готова да стана и да извадя прахосмукачката от килера. Потуших порива си обаче и седнах върху ръцете си.